Сезонните работници пак ще работят в Западна Европа

Никой не иска да работи в земеделието - това е процес, към който вървяхме през последните десетилетия, преди да осъзнаем, че е структурен проблем.

Това мнение изрази пред БНР Валентина Васильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ.

Процесите в Източна Европа, икономическите и социални промени допълнително нагнетиха напрежението в тази посока – много хора да мигрират и да се превръщат в сезонни работници, отбеляза тя.

Българското земеделие, каквото го познавахме отпреди 30 години, вече не е такова. То все по-малко и по-малко предлага работни места, работниците са нископлатени, нямат трудови договори. Демографските процеси отделно усложниха ситуацията, коментира Васильонова.

"Селскостопанските работници решиха да излязат навън, за да осигуряват препитание за семействата си. Вече имаме трето поколение деца, които растат между две страни, или растат с бабите и близките си, или пък половин година пребивават в България, половин година живеят в друга страна", обясни тя.

"Сезонната работа в земеделието по дефолт е несигурна, прекариатна. В преработвателната индустрия също имаме сезонност до голяма степен", допълни Васильонова.

С излизането на наратива за хранителната сигурност в ЕС разговорът вече става незаобиколим и критично важен, посочи синдикалистът, визирайки темата за работодателите в земеделието, които няма да могат получават земеделски субсидии, ако не спазват правата на работещите при тях.

ЕС най-после разбра, че не може да се позволява неглижиране на правата на работниците в земеделието, изтъкна Васильонова.

"Българските сезонни работници ще продължат за работят навън, защото тук не могат да получават същите заплати. Политиците казват, че резервоарът на Източна Европа е вече изчерпан", коментира тя.

Ново безплатно мобилно приложение ще информира на майчин език сезонни работници от 10 страни в ЕС чрез кратки 10-минутни видеа, разказа още Васильонова.