Все повече здрави българи страдат от латента депресия

Увеличават се случаите на здрави българи, страдащи от латента депресия, сочи проучване.

Резултатите са от изследване на Института по невробиология към Българската академия на науките, което е проведено сред 110 души на възраст от 20 до 60 години.

Мартин Аспарухов е на 20 години. Още като ученик започва да работи в сферата на маркетинг услугите. И в момента съчетава професионалните си ангажименти с висшето си образование в специалността "Комуникационен мениджмънт". Свръхзаетостта му води до редовни стресови ситуации, особено в срещите с клиенти.

"Самата професия е доста ангажираща от ранните часове до късните. В западните държави, в професии като моята, са с по-къс работен ден, докато в България сме подложени на по-натоварен график. Аз съм на мнението, че ако може да си свършим работата до сряда, защо да стоим до петък в крайна сметка", коментира Мартин пред Bulgaria ON AIR.

Маркетинг експертът констатира, че след пандемията стресът се е увеличил.

"Плюсовете са социалната среда, не толкова застоял начин на живот. От друга гледна точка така се увеличава времето с преобличане, път до работното място. Има стрес в нестихващия трафик в столицата", посочи още Мартин.

Най-често латентната депресия се проявява с умора, липса на мотивация за работа и концентрация и често разболяване.

"Това е породено именно от нестабилността на икономиката, на кризата и пандемията. Най-често срещаните проблеми идват от неудовлетвореността на хората, защото когато нямаш удовлетвореност вкъщи, нямаш удовлетвореност на работа, нямаш стабилна финансова подплатеност. Хората са склонни да изпадат в такъв тип депресии", заяви психологът Георги Димитров.

Хроничният стрес може да бъде последван от тежки заболявания. Психологът е категоричен, че подобни състояния са предотвратими. "Хората да правят нещо, което харесват, да намерят нишата, да отделят време за себе си и да се стараят да бъдат пълноценни първо за себе си и после за другите около тях", допълни Димитров.

Учените от Института по невробиология към Българската академия на науките стигат до тези резултати след изследване на проби от човешка коса. Предстои методът за изследване на хормоните на стреса да бъде патентован.