Доходите на българите нараснали с 16,9% през 2022 г., а разходите - с 19,1%

През 2022 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство е 9008 лв. и нараства с 16,9 на сто спрямо 2021 г. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на човек от домакинство се увеличава 1,9 пъти, съобщи Националният статистически институт.

През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8389 лв. средно на човек, което е с 19,1 на сто повече в сравнение с 2021 г. За периода 2013 - 2022 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,9 пъти.

Доходите на домакинствата

Реалните доходи на домакинствата нарастват с 1,4 на сто през 2022 г. в сравнение с 2021 г., а индексът на реалните доходи през 2022 г. спрямо 2013 г. e 146,2 на сто.

През периода 2013 - 2022 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

· Доходът от работна заплата през 2022 г. е 4851 лв. и се увеличава с 10,8 на сто спрямо 2021 г., а нарастването му в сравнение с 2013 г. е 1,9 пъти;

· Доходите от пенсии за последната година са 3039 лева. Те нарастват с 31,5 на сто спрямо 2021 г. и 2,5 пъти в сравнение с 2013 година;

· Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 421 лв. и нарастват с 5 на сто спрямо 2021 г. и с 28,4 на сто спрямо 2013 година;

· Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 71 лв. и се увеличава спрямо 2021 г. с 44,9 на сто, а в сравнение с 2013 г. намалява с 61 на сто;

· Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 198 лева. Те се увеличават с 3,1 на сто спрямо 2021 г. и с 34,7 на сто спрямо 2013 година.

В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2022 г. той е 53,9 на сто, което е с 2,9 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0,8 процентни пункта повече спрямо 2013 година.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 35,8 на сто от общия доход на домакинствата през 2022 година.

От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 33,7 на сто, който е с 3,7 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 8,2 процентни пункта повече в сравнение с 2013 г.

През 2022 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 4,7 на сто и намалява с 0,5 процентни пункта в сравнение с 2021 г. и с 2,1 процентни пункта спрямо 2013 година.

Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 0,8 на сто и се увеличава спрямо 2021 г. с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2013 г. намалява с 3 процентни пункта.

Разходи на домакинствата

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83,3 на сто през 2013 г. на 83,1 на сто през 2022 г.

През периода 2013 - 2022 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на човек от домакинство:

· Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2022 г. са 2529 лв., или с 22,9 на сто повече спрямо 2021 г. и със 70,9 на сто повече в сравнение с 2013 г.;

· Разходите за облекло и обувки през 2022 г. са 281 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 9,8 на сто, а спрямо 2013 г. - 1,8 пъти;

· Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1566 лева. В сравнение с 2021 г. нарастват с 19,8 на сто, а спрямо 2013 г. се увеличават 2 пъти;

· За здравеопазване през 2022 г. са изразходвани 546 лв. - с 23,5 на сто повече от 2021 г. и 2,3 пъти повече спрямо 2013 година;

· За транспорт и съобщения през 2022 г. са похарчени 974 лв., което е с 22,1 на сто повече от 2021 г. и 1,9 пъти повече спрямо 2013 година;

· Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2022 г. са 380 лева. В сравнение с 2021 г. те се увеличават с 21,8 на сто, а спрямо 2013 г. - 1,9 пъти;

· През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 020 лв. и се увеличават с 10,2 на сто в сравнение с 2021 г., а спрямо 2013 г. нарастват 2 пъти.

През 2022 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30,1 на сто, което е с ,.9 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 3,1 процентни пункта по-малко спрямо 2013 г. Относителният дял на разходите, свързани с жилището, през 2022 г. е 18,6 на сто от общия разход, почти без промяна спрямо 2021 г. и с един процентен пункт повече в сравнение с 2013 г.

Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 12,1 на сто от общия разход през 2022 г., което е с 1,1 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0,8 процентни пункта повече спрямо 2013 г.

Относителният дял на разходите за здравеопазване нараства с 0,2 процентни пункта през 2022 г. спрямо 2021 г. и с 1,3 процентни пункта спрямо 2013 г.

През периода 2013 - 2022 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 - 12 на сто.

Потребление на домакинствата

През 2022 г. потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек от домакинство намалява в сравнение с 2021 г. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - с 2,6 кг, на плодове - с 2,8 кг, и на зеленчуци - с 0,8 килограма. Увеличава се консумацията на месни произведения с 0,8 кг, на безалкохолни напитки с 3,8 литра и на алкохолни напитки с 0,3 литра.

Покупателна способност на домакинствата

Покупателната способност на домакинствата намалява през 2022 г. спрямо 2021 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е намаляла покупателната способност при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба.

Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба

През 2022 г. в собствено жилище живеят 92,5 на сто от домакинствата, а 4,4 на сто ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3,1 на сто от наблюдаваните домакинства - 2,5 на сто на свободен и 0,6 на сто на общински наем. Второ жилище притежават 8,9 на сто от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 90,6 на сто от домакинствата, като 72,4 на сто са изградени в периода 1961-1990 г. Преди 1961 г. са построени 18,2 на сто, а след 1990 г. - 9,3 на сто от жилищата.

66 на сто от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (71,1 на сто в градовете и 50,2 на сто в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 22,5 на сто от домакинствата в градовете и 46,7 на сто в селата.

Гаражи имат 20,3 на сто от домакинствата в страната (16,7 на сто в градовете и 30,9 на сто в селата).

С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 80,7 на сто от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 39,4 на сто от жилищата в селата, докато в градовете този процент е  96,1 на сто.

Тоалетна вътре в жилището имат 87,5 на сто от домакинствата в селата и 98,1 на сто в градовете.

С централно отопление (парно или газ) са 20,6 на сто от жилищата в страната, съответно 27,2 на сто в градовете и 0,7 на сто в селата.

Автомобили имат 53,8 на сто от наблюдаваните домакинства, като 5,1 на сто притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 7,2 на сто от домакинствата, а 38,8 на сто са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99,7 на сто от домакинствата, а 32,1 на сто имат по два и повече телевизора.

На второ място е хладилната техника - 99,5 на сто от домакинствата в страната (99,6 на сто в градовете и 99 на сто в селата) имат хладилник и/или фризер.

Автоматична перална машина притежават 96,7 на сто от домакинствата, 1,5 на сто не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1,8 на сто смятат, че нямат необходимост.

Без телефон (стационарен или мобилен) са 1,1 на сто от домакинствата. Само стационарен телефон имат 1,1 на сто, а 86,4 на сто - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 10,4 на сто от наблюдаваните домакинства.

С компютри разполагат 53,8 на сто от домакинствата (59,9 на сто в градовете и 35,2 на сто в селата), а 42,7 на сто преценяват, че нямат необходимост от компютър в дома.

Наличие на интернет връзка в жилището имат 68,3 на сто от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 73,6 на сто от жилищата, а в селата - в 52,2 на сто. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 29,7 на сто от домакинствата.

Климатици притежават 54,2 на сто от домакинствата, а 13,9 на сто не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 31,9 на сто от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.
(БТА, Екатерина Тотева)