ЕК с оценка и икономически препоръки към България

Европейската комисия представи днес оценки и препоръки за икономиките на страните от ЕС. Комисията е извършила задълбочена оценка в 16 страни, като отчита, че в България и още 14 държави не се изпълняват изискванията за дефицита.

ЕК отправя три препоръки към нашата страна. Първата е да се прекратят мерките за енергийна подкрепа, предвидени до края на годината, като спестените средства се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на възобновяемата енергия наложи мерки за подкрепа, нашата страна следва да осигури помощ за уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия. От нашата страна се очаква да осигури разумна фискална политика, особено с ограничаване на номиналното увеличение на национално финансираните нетни първични разходи догодина до не повече от 4,6 на сто.

Според комисията е необходимо запазване на национално финансираните публични инвестиции и гарантиране на ефективното усвояване на безвъзмездните средства от плана за икономическо възстановяване от пандемията и други фондове на ЕС, особено за насърчаване на прехода към цифровизирана и природосъобразна икономика.

Втората препоръка е за осигуряване на ефективна управленска структура за бързо изпълнение на плана за икономическо възстановяване. България е насърчена да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване.

Третата препоръка предвижда намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия. Нашата страна следва да подобри електропреносната мрежа.

Препоръчва се България да продължи усилията за увеличаване на свързаността с енергийните мрежи на съседните страни. Комисията очаква да се ускори санирането на сградите, да се въведат насочени към бъдещето решения при централното отопление и градския транспорт, да се ускори развитието на железопътната инфраструктура. Комисията очаква повишени политически усилия за предоставяне и придобиване на умения, необходими за прехода към по-чиста икономика.

В съпътстваща оценка на комисията се отбелязва, че при средносрочната макроикономическа позиция на България след свиване от 4 на сто през 2020 г., икономиката е нараснала със 7,6 на сто през 2021 г. и с 3,4 на сто миналата година. Очаква се ръст от 1,5 на сто през тази година и 2,4 на сто догодина. Растежът тази година е воден главно от личното и общественото потребление, се посочва в документа. Икономическата дейност през 2021 г. се върна на годишното си равнище от 2019 г., отчита комисията.

При средносрочното състояние на бюджета, включително инвестициите, се отчита, че държавният дефицит се е увеличил от 3,8 на сто през 2020 г., на 3,9 на сто от БВП през 2021 г., преди да се понижи до 2,8 на сто миналата година. Предвижда се той да бъде 4,8 на сто от БВП през тази и следващата година.

Правителствените инвестиции намаляха от 3,3 на сто през 2020 г. до 2,6 на сто от БВП през 2021 г., преди да се увеличат до 3 процента миналата година и да надминат държавния дефицит през 2022 година. Според оценките на ЕК фискалната позиция през 2022 г. е била според препоръките на Съвета на ЕС. Съгласно тези препоръки България е продължила да подкрепя възстановяването на икономиката с инвестиции със средства от ЕС. Разходите, финансирани безвъзмездно от ЕС, възлизат на 0,8 на сто от БВП през 2022 г. (0,9 на сто от БВП през 2021 г.), според данните.

По отношение на средносрочната дългова позиция се допълва, че държавният дълг се е увеличил от 20 на сто от БВП в края на 2019 г., до 24,5 на сто в края на 2020 година. Той възлиза на 22,9 на сто от БВП в края на 2022 г. и се очаква да достигне 25 на сто и 28,1 на сто съответно в края на 2023 г. и 2024 година.

Оценката на устойчивостта на дълга показва умерени рискове в средносрочен план. Структурните реформи, свързани с действащия бюджет на ЕС, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и да помогнат за ограничаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга, обобщава комисията.

В документа се пояснява, че българските власти водят разговори по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии вече открито са изразили намерение да намалят дефицита до 3 на сто от БВП тази година./кор. на БТА Николай Желязков