Икономист: 3% дефицит е лошата граница в лоша ситуация

Политическата криза в България не успя да се развихри напълно, тъй като се разви на фона на растяща икономика, рекордно ниска безработица и растящи доходи, въпреки голямата инфлация. Имаше риторически революционна обстановка, но реално икономически нямаше кризисно-революционна обстановка. Приоритет на новото управление трябва да е нов бюджет, който да е основа за средносрочно планиране за следващите три години, заедно с тригодишна бюджетна прогноза и устойчива бюджетна рамка. Това коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Добрата политика не означава всяка година да сме на 2.9% дефицит; това означава в добрите години даже да сме на излишък, а само в тежки, по-кризисни ситуации да отиваме до тези 3%. 3% не е средното - това е долната граница, лошата граница, която е допустима в лоша ситуация. Когато ситуацията е добра, трябва да имаш дори излишък и в България сме го постигали в предходни години. Второто много важно нещо, което трябва да се направи, е отпушване на публичните инвестиции по оперативните програми и по Плана за възстановяване и устойчивост. Абсурд е да стоим върху, на практика, подарени пари, които могат да бъдат използвани за подобряване на публични услуги, инфраструктура, образование, и те да не влизат в българската икономика и да не създават по-качествени публични услуги", обясни икономистът.

Наличието на устойчива бюджетна рамка, която е в синхрон с политиките на правителството и е приета от Народното събрание, е добра предпоставка за приемането на страната в еврозоната. Трябва да се премахнат и популистките данъчни преференции за ДДС, които бяха замислени като временни мерки, каза Богданов.

"Доверието се гради с действия - когато си казал, че нещо го правиш временно, то трябва да е временно; когато си обещал, че нещо ще се включи в политиката - за образование, доходи, пенсионна реформа, реформа на пазара на труда, включително по ПВУ - нека да видим напредък. Когато си обещал 60 неща, но си направил 15, как да има доверие към политиката? Оттам стигаме до еврозоната - това е въпрос на доверие, от една страна, и формално изпълнение на критериите."

Според Богданов е наивно да се мисли, че България може да влезе в еврозоната, без да изпълнява критериите за инфлацията и дефицита. Държавата може да въздейства върху инфлацията чрез акцизи и регулираните от нея цени като ток и парно, а регулаторите могат да проверяват за завишени цени в сектори, където съществуват олигополни предпоставки.

"Когато има външен шок е нормално инфлацията да скочи - тя скача и на други места. Въпросът е обратното - сега падат цените на пшеницата, слънчогледа, торовете, газа и петрола, и трябва да паднат и крайните цени. Ако цените в други европейски страни падат много по-бързо отколкото при нас, тук е моментът да видим дали има нещо в българската структура на пазара, което не работи съвсем конкурентно и ефективно... Това е процесът на влизане в еврозоната - да си решиш проблемите преди да влезеш. Критериите са индикатор за дисбаланси и затова се гледа дали има стабилни публични финанси, дали инфлацията е в норма. Всяко голямо отклонение означава, че имаш проблем в икономиката."

Рецесията в Германия вече се усеща в България с първия спад на износа от пандемията насам и с по-ниските световни цени на суровини и селскостопански продукти. Предизвикателствата за 2023 г. ще са развитите икономики в САЩ и еврозоната да не изпаднат в рецесия или, ако това се случи, тя да е плитка, каза Богданов. Има забавяне на кредитирането и спад на цените на имотите в еврозоната, което натиска строителния сектор, и такива индикатори сочат за забавяне на икономическата активност и търсенето, което ще се отрази на износа на стоки и услуги от България.

"Ние много хубаво се гордеем с добрите години в IT сектора и аутсорсинг на бизнес услуги, но те обслужват някого - ако този, когото обслужват изпадне в затруднение, може да очакваме по-малко поръчки към българските компании."

Цикълът на наплив на капитал към стартъп компании в технологичния сектор привършва, което заедно с навлизането на изкуствения интелект в сектора допълнително може да намали нуждата от аутсорсинг на услуги, предупреди Богданов.

"Това ще е тест за собствениците, предприемачите и мениджърите на такъв тип компании в България доколко са готови на промяна, защото дълги години в сектора беше растеж, растеж, растеж.... Промяната в обратна посока е предизвикателство; много от мениджърите, особено по-младите, не са преживявали процес на свиване, на преструктуриране и смяна на модел на работа."

В контекста на AI, въпросът за България е доколко икономиката, услугите и човешкият капитал ще могат да се адаптират към тази технология, която вече започва да има ефект, каза Богданов.

"Това е основно качество на икономиките - оцеляват не най-силните и най-големите, а най-приспособимите", допълни гостът.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria