Хуманоидният робот - помощник или терминатор?

Хуманоидните роботи могат да се интегрират много добре в нашето общество. Те могат да имат и по-различен вид, но по-голяма част от хората биха ги възприели ако те имат всички човешки елементи. Роботиката като направление е авангардната научно-технологична област на бъдещето. Тя е синтез от всички науки – физика, химия, биология, инженерство, нано и микро света. Всичко това показва, че ще трябва да се съобразяваме с приложението на хуманоидните роботи. Тези иновации могат да заменят всяка професия освен там където има творчество и творчески елемент – в тези сфери роботиката няма да победи човека. Това коментираха академик Чавдар Руменин, директор на центъра по квантови комуникации и доктор Ясен Паунски, главен асистент в института по роботика в Българската академия на науките и ръководител на Националната лаборатория по роботика и изкуствен интелект към института, в предаването „Футуризъм“ с водещ  Антон Груев.

Тези разработки са на ниво абсолютна световна новост, което означава, че те са патентно защитими, а иновацията, която е заложена вътре, показва ниво, в което се работи в Института по роботика и Националната лаборатория по изкуствен интелект и роботика към БАН. Идеята е да използваме тези роботи при обучението на ученици и студенти, въпреки че тези роботи са малки, те имат същите възможности като на голям мобилен робот. Те са от класа на т.н сервизни роботи и могат да изпълняват най-различни функции от прости програми до по-сложни алгоритми. Основаната цел е да се използват в сферата на обучението, тъй като миналата година стартира Национална програма в средните училища по и смятаме, че те биха били добър инструмент в тази насока, коментира доктор Паунски.

Този вид роботи ще са изключително полезни за нас при наличие на природни бедствия. Ако има робот от типа Да Винчи, който е американски робот с високо ниво на изкуствен интелект, той може да помага на пострадалите. Това може да се случи със сателитно управление на работа, който да изпълнява оперативната дейност, добави академик Руменин.

"Когато се правят операции в детеродните органи, специално на туморни образования, там трябва да се предприемат определени действия. Сега това го прави роботът Да Винчи по един уникален начин и операциите винаги са успешни.“, сподели Руменин.

Този робот не може да бъде поставен там, където има индустриално производство, защото там се намират индустриалните роботи с друга форма и предназначение. Хуманоидните роботи могат да заменят професии, които крият опасност за здравето на хората или изискват работа за продължително време в неудобни пози като например самолетостроенето. Целта е облекчение на хората при производствения процес.

Един хуманоиден робот има над 20 двигателя за всички дейности, които трябва да изпълнява. Недостатъкът при него е обемът на батерията като средно малък робот може да работи до 1 час, докато по-малките роботи могат да работят до 8 часа със същата батерия, посочи Паунски.

Автономността на роботите зависи от това как ние ще ги управляваме и ще им възлагаме задачи. Всичко зависи от командите, които са заложени в него. Признавам, че те могат да вършат и лоши неща, но тогава изниква въпроса – кой е виновен за това – човекът или роботът, завърши Руменин.

В епизода ще видите и още: Имат ли бъдеще соларните автомобили? Как учените разработиха система, която да предупреждава за опасни слънчеви изригвания? Колко близо сме до редовни пътнически полети на самолети с водород?

Повече за развитието на хуманоидните роботи вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria