Криза със сезонните работници, на Острова пак търсят българи

Един от секторите на британската индустрия, който бе най-сериозно засегнат от новите правила след Брекзит, е селското стопанство. И тази година се повдигат въпроси дали част от реколтата няма да остане неприбрана след големия отлив на сезонни работници от страните от ЕС и най-вече от България и Румъния заради ограничаването на свободата на движение.

Андрей Иванов, който е мениджър на фермата на голяма британска компания, производител на конфитюри, сладка и мармалади, както и на свежа продукция, е дошъл на Острова да бере ягоди като студент преди 23 години.

"Пролетта малко ни изненада. Беше студено и реколтата закъснява", каза той. И отбеляза, че за момента имат предостатъчно хора:

"Имаме много българи. По-голямата част от работниците във фермата са българи. /.../ Работници пристигат от цял свят. В момента в нашата ферма имаме работници от Южна Африка, миналата година имахме от Непал, Казахстан,  Киргизстан. Тази програма има 5 одобрени компании, които могат да вкарат работници. В зависимост от това къде тези компании имат офиси - така и ние получаваме работници. Понеже България и Румъния бяха от най-много работници през всичките тези години след 2007 г. до новата програма, затова най-много са работниците оттам".

Имаме 13 души на пълен работен ден, всички останали са сезонни работници, посочи Иванов. По думите му ако човек живее в Англия и е местен, то той има нужда от постоянна работа, за да може да си покрива разходите, което няма как да стане със сезонната работа.

В интервю за БНР Андрей Иванов подчерта, че визите стават много лесно, а изискванията са минимални. Но работниците не могат да дойдат да работят без виза.

По думите му има квоти за сезонните работници. За цялата индустрия са 45 000 души за година, като има още 10 000 одобрени допълнително, ако индустрията има нужда, обясни той.

Роботизацията има бъдеще в бранша, категоричен бе Иванов.

"Трябва да се движим с времето. Най-големият ни разход е брането на ягоди. Това е най-трудоемката работа в нашето производство. Опитваме се, работим с местния университет трета година по проект за бране - роботът вече е там, работи, бере, но скоростта на брането не може да подобри това, което един работник може да направи. Скоростта е между 3 и 5 кг. Работникът - най-бързите могат да съберат до 45 кг. в зависимост от продукцията. Средно между 25 - 30 кг. един работник може да набере на час".