Депутатите отмениха тайната на осиновяването

На днешното си заседание парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, който е внесен от депутати от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

Предложенията целят улесняване на процеса по осиновяване и прекратяване на разсиновяване. Законопроектът беше подкрепен с 12 гласа „за“, шест „въздържал се“ и нито един „против“.

Предвижда се промяна в чл. 105, който ще гласи, че осиновителите, навършилият 18 г. осиновен, неговите съпруг/съпруга, могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. Законопроектът предвижда да се премахнат т.нар. важни обстоятелства за предоставяне на достъп до информация за произход. Вносителите отбелязват, че съответната разпоредба се „приема и тълкува различно от съдиите“, дори и след решение на Върховен касационен съд. Те коментират, че правото на осиновения да познава биологичния си произход е съобразено с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и константната практика на Европейския съд по правата на човека.

Предлага се създаване от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване, която ще бъде неразделна част от системата. Счита се, че това ще позволи МТСП да има по-добро наблюдение върху процеса на осиновяването.

Друго предложение предвижда осиновяването на брат и сестра поотделно да става единствено след изрична експертна оценка от Дирекция „Социално подпомагане“ и експертиза от вещо лице – психолог. Осиновителят трябва да е най-малко с петнадесет години, но не повече от петдесет години по-възрастен от осиновявания, гласят още промените.

Чрез предлаганите промени ще се облекчи не само самата административна процедура, но и ще се разширят възможностите за избор на най-подходящ осиновяващ за конкретно дете, пише в мотивите към законопроекта.
Вносителите посочват, че тенденцията в националното осиновяване през последните години е на сериозно намаление на броя на осиновените деца. Данните показват, че през 2022 г. при условията на пълно осиновяване са осиновени 372 деца, докато през 2013 г. са осиновени 705 деца. Към 31 май 2023 г. в регистъра на децата за осиновяване са вписани 964 деца, а кандидат-осиновените са 1773, отбелязват още вносителите.

В хода на дискусията адв. Жанета Бюйлекова от Българската асоциация „Осиновени и осиновители“ приветства законопроекта, като посочи, че промяната относно тайната на осиновяването е дългоочаквана.

Адв. Владимир Шейтанов от сдружение „Род Интернешънъл“ възрази срещу забързването на процеса по осиновяване.  

Лилия Бошкова от Национално сдружение за закрила на българските деца и семейства призова част от текстовете да бъдат прецизирани между първо и второ четене.  

Георги Еленков от Национална мрежа за децата коментира, че осиновяването е възможност да се прекрати престоят на децата в резидентната грижа.

Осиновяването е мисия, каза Еленков. Поддържаме мнението за основното право на човека да познава произхода си, каза също той.

Вносителите увериха, че промените целят изцяло доброто на децата. /БТА, Борислава Бобиновска/