Българка обвинена в Германия за киберпрестъпление за 14 млн. евро

Българка с инициали В. Й. е получила обвинение в Германия за участие в организирана престъпна група за компютърни престъпления, измами и мошеничество. Това стана ясно от съобщение на Варненския окръжен съд.

Става дума за киберпрестъпление на стойност 14 млн. евро, съобщава Нова тв. Европейската заповед за арест на сънародничката ни е издадена на 4-ти юли от Районния съд в германския град Бамберг, а няколко дни по-късно жената, работила в колцентър у нас, е задържана във Варна. Това е поредният случай на българи, работили в колцентрове у нас, които са екстрадирани, разследвани и съдени в Германия.

Пред Нова тв д-р Мария Милушева, специалист по наказателно право и по право на информационните технологии и киберпрестъпността, разказва, че агентите от колцентровете са се представяли под фалшива самоличност пред клиентите си. Въпреки това германските власти стигат до тях.

"Имената са така направени, че тези, които им се обаждат, да остават с впечатлението, че говорят с немски граждани, швейцарски или австрийски. Тоест те работят с имена, които са различни от истинските им, а до истинските им имена се стига по различни пътища. Има акции на място, обиски в колцентрове в България, когато идват прокурори и полицаи от Германия и претърсват, конфискуват се компютри"-

По думите ѝ има стотици текущи разследващи производства.

Развоят на различните казуси не е идентичен. "Не е казано, че е всеки, който е екстрадиран, е виновен, нито е казано, че е осъден. Всяко едно производство означава, че се проверява доколко обвинението, което е обект на заповедта за арест, може да бъде доказано и доколко заподозреният е извършил престъпленията, в които е обвинен. В случай, че бъде доказано престъплението, се налагат присъди, които обикновено са лишаване от свобода. Но трябва да ви кажа, че съм имала случаи, в които с прилагане на известни тактики на защитата, сме постигали и присъди, чието изпълнение е условно", признава адвокатът.

Екстрадираните българи не са заплашени само от лишаване от свобода. "В наказателните производства, ако се стигне до осъждане, наказанията могат да бъдат лишаване от свобода, изпълнението да е ефективно или условно. Освен това паралелно на наказателните санкции се стига и до присъди, които гласят, че съответните лица са длъжни да възстановяват суми на пострадалите, при това суми, които те дори не са получавали в пълен размер", обясни още Милушева.

Колцентрове са обект на разследване на територията на различни европейски страни.