Вземете колата на пияния убиец! Ако не го лекуваш, той ще потърси ново оръжие

И последната сглобка в НК за пияните и надрусани шофьори не проработи. Вземането на колите от МВР така или иначе не отказва хората, които и без това са под въздействие на опиати, да карат автомобили и да ги превръщат в оръжие на убийство.

Последният случай е убитото дете в София, при което шофьор е карал с 2 промила алкохол след няколко рецидива, за които, както се казва, не му е дремело.

Добре, прибират му колата. Той или ще си купи друга, ако има пари, или ще заеме кола на приятел, или ще открадне, и пак ще си я подкара в същото състояние, защото, кой знае защо, депутатите не отчитат един съществен въпрос – че в много случаи става дума за хора със зависимости.  За хора, които не могат да спрат употребата на упойващи вещества, а благодарение на тях губят всякакво чувство за отговорност спрямо околния свят. Не защото са зли, а защото са зависими.

За тях някак си не се говори. Нещо повече – болницата в „Раднево“, която лекува подобни хора, бе принудена да излезе на протест, за да назначат охрана в нея, защото зависим пациент вилня, нарани сестри и направи персонала свой заложник.

Повечето от тези пациенти попадат в тези болници с решение на съда. Някои от тях – не защото са зависими, а защото това е начин да отърват кожата, а в бъдеще – и возилото си. Други – защото наистина са подвластни на алкохол и дрога, не могат да се контролират и не им пука дали утре ще им вземат колата, стига да си набавят нужния адреналини серотонин за момента, независимо по какъв начин. И десетки такива хора у нас не се лекуват. По-важното е, че няма как да ги излекуваш, ако им прибереш колата. Най-вероятно в съзнанието им това ще бъде още една причина да отмъстят на онези, които са го направили.

Депутатите, бързащи за пореден път да пишат поправки, които да задоволят глада на тълпата за линч, едва ли са помислили, че алкохолизмът и наркоманиите са заболявания, които трябва да се лекуват. И да обвържат текстовете в НК с това. Спомням си филма „28 дни“ със Сандра Бълок, в който тя блъсна с автомобила си в пияно състояние градинско джудже и бе изпратена в подобен център с мотива „Това можеше да бъде дете“. При нас ще мине за лека материална щета, а героинята на Бълок просто ще си купи друга кола, с която евентуално да блъсне истинско дете.

Основната разлика е, че в някои страни превенцията на подобни действия включва настаняване за реално лечение – за 28 дни, колкото плаща застрахователят. У нас здравното застраховане едва крета, затова опцията е настаняване в психиатрия, дори ако не се нуждаеш непременно от психиатрично лечение. При това трябва да е или доброволно, или с решение на съда - тоест когато вече наистина представляваш обществена опасност. Да отидеш в комуна е скъпо, а и трябва да е доброволно – над 2000 лева само за месец, а на някои места и повече. Но на държавата не й пука как се справяш със зависимостта си, след като вече ти е взела колата по НК и се е отчела пред обществото с промени в закона и нов автопарк.

Нямам против, вземайте колите на пияните шофьори. Но, когато вземаш оръдието на убиеца, ти не го спираш да убива. Ти просто го насочваш към търсене на ново оръжие. Може да го купи и за жълти стотинки от някоя автомобилна морга. Може да го открадне.

Ако искаш, макар и зле написаната поправка в НК да проработи, няма как да стане без превенция на най-тежките зависимости и без държавата да е разработила възможности за тях. Само че тя предпочита да делегира това на НПО-та, които, по думите на доктор Иван Добринов от Раднево, опитват да лекуват алкохолици и наркомани с програми, в които ги карат да месят хляб и да правят глинени фигурки, за да се противопоставят на едни от най-тежките зависимости. За хиляди левове на месец.

Но лечението и превенцията на наркомании не са бърз PR и не са „секси“, както е модерно да се казва. Те изискват дълъг и труден процес, а не писане на поправки на коляно, след които само за няколко месеца държавата ще бъде въвлечена в куп съдебни дела. Те изискват разбиране за специфичен здравословен проблем, а не оптимистичната, кой знае защо, вяра на депутатите, че българите задължително се подчиняват на закона и, ако ги заплашиш с подобна мярка, няма как да не ги стреснеш. Някои можеш, но десетките хора, които вече са отвъд правосъдната ни система и отвъд добро и зло по редица причини, няма как да уплашиш.

А и превенцията на наркоманиите няма как да стане знаме на поредните съдебни промени.