Как пазарите ще реагират на военните действия в Израел?

Цените на петрола най-много зависят от реакцията на световната общност и най-вече на САЩ. Военните действия, понеже се водят в територия, в която петрол не се произвежда, пряко не водят до заплаха за снабдяването, обаче пазарът реагира. А той реагира, защото действа спрямо очаквани санкции, най-вече по отношение на Ирак. Това каза финансовият експерт доц. Емил Хърсев в студиото на "Денят ON AIR".

По думите му пазарът очаква санкции, но процесите трудно могат да се предвидят.

"Санкциите се налагат от администрациите в съответните страни. Целта е някой да пострада, по този начин действа всяка санкция. Забелязахме, че навремето при една пълна блокада на производители като Сирия и Ирак едновременно, имахме ръст на цените на петрола около 40 долара на барел. Това вероятно е горната граница на възможното въздействие. Пазарът няма толкова силни очаквания. Не се очаква особено сериозна икономическа интервенция", прогнозира доц. Хърсев.

Пред Bulgaria ON AIR експертът коментира, че икономиката не налага санкции, а пазарът работи най-нормално, когато няма никакви ограничения от политическо естество.

"От икономическа гледна точка най-изгодно е да няма никакви дерогации към никого. Инфлацията в момента спада. Сигналите за развитието на икономиката не са положителни, въпреки че чуваме закъснели позитивни прогнози. Не се сбъдват. Един от показателите е ходът на постъпленията по данъка върху добавената стойност. Очевидно се забавя. Не беше очаквано, напротив", каза той.

България не е напускала дълговите пазари, изтъкна доц. Хърсев и добави, че според него бюджетната прогноза ще бъде спазена.

"Бюджетът ще бъде изпълнен по план, защото има голям буфер. Непосредствена опасност няма за сериозно бързо задлъжняване. Ако извадим летните резерви, имаме намаление на дълга, т.е. нарастват нетните резерви вътре в икономиката. При очаквана стагнация в производството тези резерви първи реагират", обясни финансовият експерт.

Цялата зелена сделка, върху която е базирана икономическата политика на ЕС през мандата, убива енергетиката в целия ЕС, смята доц. Хърсев. "От днешна гледна точка ядрената енергетика няма алтернатива, въглищната има", уточни той.