ВАС реши: Милена Славова не е дискриминирала ЛГБТ общността

Върховният административен съд отмени като неправилно решение на Административен съд София-град по административно дело 6188 от 2022 г., с което е отменено решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от 10.06.2022 г. във връзка с жалба, подадена срещу Милена Славова от две физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие“. Това съобщиха от пресцентъра на Върховния административен съд.

Повод за жалбата през КЗД става публикация на певицата в личния й фейсбук профил, където е публикуван текст със следното съдържание: „Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си“.

Тази публикация е обсъждана в интервю с Милена Славова, което е излъчено на 22. 06. 2021 г. в ефира Нова телевизия по време на предаването „Здравей, България“ (7-9.30 часа), в което тя разяснява своето мнение, използвайки и изразите: "Ние ви гледаме, въпреки че не искаме", "Виждат ви много хора, които не искат да ви виждат. И деца.", "Натрапвате се", "Вие сте арогантни", "Защо трябва да се парадира с това? Аз парадирам ли с това, че харесвам мъже? Защо трябва да се парадира? Това е много лично нещо." "Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват".

Именно публикацията и изказванията са възприети от двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация "Действие" като съдържащи обидни определения и безпочвени обвинения в аморално поведение, насочени към ЛГБТ общността въз основа на защитен признак „сексуална ориентация“, представляващи „тормоз“, поради което те са сезирали КЗД с искане да бъде установено нарушение на забраната за дискриминация под формата на „тормоз“. След задълбочено и всестранно обсъждане на всички относими факти комисията е приела, че публикацията и изказването представляват личното мнение относно „София прайд 2021“, което не е проява на пряка дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, насърчаване към извършване на дискриминация, респективно не осъществяват състава на тормоз, подбуждане и преследване по смисъла на ЗЗДискр.

КЗД се произнасяя със свое решение, че не е налице дискриминация и заради това двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие“ подават жалба против решението на КЗД пред Административен съд София – град. Първоинстанционният съд е уважалил жалбите и е върнал акта на комисията за ново произнасяне. Милена Славова и Комисията за защита от дискриминация от своя страна подават касационни жалби пред Върховния административен съд против решението на Административен съд София-град.

Върховните магистрати приемат, че цялостното поведение на касационната жалбоподателка Милена Славова демонстрира разграничението, което тя прави между „участници в гей паради“ и „лица с хомосексуална ориентация“. В неодобрението на гей парадите, изразено с ярък езиков изказ, не се забелязва вложен смисъл за отричане на правото на самоопределение на част от участниците в гей парадите. Това очевидно не е с цел накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация, а още повече това неодобрение е в състояние да създаде по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо лица с хомосексуална ориентация като обособена група.

Общественото положение на Милена Славова не предполага притежаване или стремеж към придобиване на официална публична власт, чрез която тя да е в състояние да налага мнението си при регулиране на обществени отношения, включително и относно провеждането на гей паради, за разлика например от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали повод за образуване пред ЕСПЧ на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland.

Публичният й образ на човек с алтернативно на общественото мнение също a priori изключва възможността тя да създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основаната на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, непоносимост и нетърпимост. Ясно изразеното разбиране на автора на изявленията за липсата на хомогенност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви позитивни лични отношения с отделни нейни представители, също са решаващи за извод, че инцидентното използване на отделни фрази с негативно съдържание не достига „определено ниво“ и „праг на суровост“ за определянето им като проява на дискриминация.

Формата и контекста, в който са направени изказванията, а именно тяхната персонализация към отделни прояви (гей-парад) и отделни участници в тях (точно описание с външен вид и конкретна постъпка) са показателни за това, че те не са насочени към основен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в състояние да засегнат човешкото достойнство на нейните представители. Следователно в случая кръгът на лицата, които са възприели публикацията и изказването е ирелевантен за тяхното квалифициране като „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация.

Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, с което е отменил акт на Комисията за защита от дискриминация, съобразен с приложимите материалноправни норми и международните стандарти за защита на основните права, включително и на правото по чл. 10 от ЕКПЧ (свобода на изразяването на мнение). Мотивите на КЗД относно свободата на словото са изцяло съобразени и с решенията на Конституционния съд на Република България, в които се обсъжда чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, практиката ЕСПЧ по чл. 10 във връзка с чл. 14 от ЕКПЧ и на ВАС по приложение на Закона за защита от дискриминация.

Решението на ВАС по административно дело 425 от 2023 г. не подлежи на обжалване.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.