Бизнесът: МФ да оттегли предложението за гражданските договори

Предложението на министерството на финансите граждански договори по-лесно да се третират като трудови, което ще вдигне сериозно данъчно-осигурителната им тежест, среща сериозни възражения.

Българската стопанска камара настоя предложението да бъде оттеглено, тъй като е несъобразено с редица закони и създава условия за произволно тълкуване, хаос, несигурност и непредвидимост за работодателите. Това става ясно от становище по въпроса, оповестено по повод утрешното обсъждане на данъчните закони в националния съвет за тристранно сътрудничество, пише "Сега".

В пакета с данъчни промени финансовият министър Асен Василев предлага привидно невзрачно допълнение, с което някои случаи на работа без трудов договор ще се приравнят към трудовите правоотношения. Така граждански договори по-лесно ще бъдат превръщани от администрацията в трудови, а това води до по-високи осигуровки и данъци. От тези правоотношения ще отпадне възможността да се приспадат 25% признати разходи, а осигуряването ще трябва да е пълно, което означава с 5% по-високи осигуровки. Сега върху гражданските договори не се дължат осигуровки за общо заболяване и майчинство, за трудова злополука и за безработица.

НАП открай време иска сама да може да обявява трудови договори, за да събира и повече данъци и осигуровки. Това право по Кодекса на труда принадлежи единствено на Главната инспекция по труда. Заради противоречивата съдебна практика миналата година ВАС излезе с тълкувателно решение, че НАП няма право да обявява трудов договор. Настоящите промени очевидно целят да заобиколят това препятствие, като на същото мнение са и от БСК.

Въпросът за скритите трудови договори има своето справедливо и разумно решение в законодателството и съдебната практика, твърдят от работодателската организация, като цитират съществуващите текстове в Кодекса на труда. Според тях отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а наличието им се установява с доказателствени средства от Главната инспекция по труда. БСК цитира и тълкувателното решение на ВАС, за да заключи, че всичко това предоставя достатъчно гаранции за защита правата на лицата, предоставящи работна сила.

Категорично против е и Асоциацията на индустриалния капитал. С предложеното допълнение на дефиницията МФ иска да узакони незаконосъобразните действия на НАП и да осигури право на приходната агенция, която не е компетентна по въпроса, сама да преценява кога една работа отговаря на характеристиките на трудово правоотношение и кога остава в обхвата на извънтрудовите правоотношения и то с мотива, че съдът отменя ревизионните актове на НАП, посочват от работодателската организация. Според тях достатъчно добра практика е извършването на съвместни проверки от органите на НАП и ГИТ. В тези случаи в компетенцията на ГИТ е да установи дали един граждански договор е прикрит трудов договор и на база тази констатация органите на НАП ще обложат допълнително нарушителите съгласно действащата данъчно-осигурителна нормативна уредба, посочват от АИКБ.

Критики към промяната имаха и от синдикатите. "Предложената мярка засяга значителна част от свободните професии, което ще увеличи рязко разходите им за задължителни осигурителни вноски, както и ще увеличи данъчната тежест", коментира тези дни пред БНР главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев.