Василев поиска данък и за бакшиша

Докато ресторантьорите получават още една отстъпка с 9% ДДС и за 2024 г., техните подчинени са поредната категория работещи, за които финансовият министър Асен Василев увеличава данъчната тежест. В проекта с промени в закона за данъците върху доходите на физическите лица се е промъкнал нов текст с тази цел, показва окончателният вариант, внесен от Министерския съвет в Народното събрание.

Новият текст предвижда в облагаемия доход да се включват "всички предварително неопределени допълнителни парични плащания". Зад тази енигматична формулировка се крият именно бакшишите. В допълнителните разпоредби на закона МФ дописва определение на тези плащания - това са плащания за добро обслужване, които не са предварително определени, получени при и по повод изпълнение на трудовите задължения на служителя, включително когато не са платени пряко от работодателя, пише "Сега".

Сервитьорите едва ли ще прегърнат безпроблемно промяната. Включването на бакшишите към облагаемия доход означава, че върху тях вече ще се дължи данък общ доход. Финансовото министерство не е аргументирало тази промяна в мотивите към законопроекта. Тя не е съпроводена и с други мерки, поради което трудно може да проработи у нас - дори Ричард Алибегов заяви, че няма как да знае какъв бакшиш получава един сервитьор, още по-малко пък ще може да го проследи НАП.

Спорът да се облагат ли с данък бакшишите периодично се подновява, но до този момент не се е стигало до решение. Последно такъв дебат се води през януари, когато Румъния въведе такава мярка. Подобна промяна би могла да проработи при официализиране на допълнителните плащания за обслужване. В Румъния бе направено именно така. Икономическите оператори са задължени да връчат на клиента сметка преди издаването на касовия бон, като в нея е предвиден раздел, в който клиентът може да избере бакшиш в размер между 0 и 15 процента от стойността на консумацията, и друг раздел, в който клиентът може да впише сумата, предложена като бакшиш, като абсолютна стойност, ако избере тази опция. Сумите, идващи от бакшиши, се регистрират в счетоводството и се разпределят изцяло между служителите на базата на поименни ведомости, но не се осчетоводяват нито като приход, нито като разход.

Ресторантьорите вече разкритикуваха финансовия министър заради това, че той обяви за проведена среща с бранша, на която са договорени насрещни мерки за изсветляване на бизнеса срещу запазване на по-ниската ставка ДДС. "Получихме писмо за среща, но предвид предизборна кампания, отказахме и помолихме да е след изборите. Няма диалог - така се действа през цялото време, Готови сме за разговори, но с разумни предложения", заяви Павлин Петров, съпредседател на Българската асоциация на заведенията. "9% ДДС за заведенията остава, ако се въведат ПОС терминал и заплати по банков път - това е оферта от Дявола", каза Петров, цитиран от travelnews.bg.

В промените присъства и разкритикуваното от всички - синдикати, работодатели, депутати и икономисти, включване на граждански договори към трудовите правоотношения. Това ще означава отпадане на възможността за приспадане на 25% признати разходи за дейността и допълнителни осигуровки общо за около 5%. "Целта на предложението е постигането на по-голяма данъчна прозрачност относно доходите и дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски с оглед на равнопоставеност на работещите по трудово правоотношение и повишаване на събираемостта на бюджетните вземания", пише в мотивите към тази промяна.

Финансовият министър се смили над гъбарите и билкарите, за които първоначално бе предвидил въвеждане на годишен патентен данък в размери между 240 и 480 лв. Към тази добра новина обаче има и лоша - за събирачите на гъби и плодове се въвежда задължително пенсионно осигуряване.

Събирането и продажбата на билки от граждани, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, няма да е стопанска дейност, която се облага с данъци - така, както е и сега. Това става ясно от внесените в Народното събрание промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Събирачите на диворастящи гъби и плодове като боровинки и шипки ще се облагат с алтернативен данък в размер на 30 лв. за всеки месец, през който се извършвали дейността. Нищо не се споменава за събирачите на трюфели, въпреки, че те бяха изрично споменати в мотивите в предложението за обществено обсъждане законови промени. Вероятно те се причисляват към гъбарите, тъй като трюфелът е вид гъба.

Намерението гъбари и билкари да бъдат облагани с патентен данък, предизвика силно недоволство. Именно от Асоциацията на ловците на трюфели в България се възпротивиха и поискаха среща с финансовия министър, за да обяснят, че налагането на патентен данък ще ограничи хората да събират диворастящи растения само в определен район. В противен случай ловците на трюфели, например, ще трябва да плащат патентен данък във всяка община, в която търсят този вид гъба.

В крайна сметка гъбарите и събирачите на диворастящи плодове ще заплащат данъка от 30 лв. в пунктовете за изкупуването на тези растения. От своя страна изкупвачите трябва да се регистрират в Агенцията по горите и да съблюдават сроковете за превеждане на събрания алтернативен данък в бюджета.

Събирачите на гъби и диви плодове, ако не упражняват друга трудова дейност, ще трябва да се осигуряват за пенсия и болест за своя сметка. Техните осигуровки ще са най-ниските у нас - върху половин минимална заплата. На по-ниска база се осигуряваха години наред по волята на ДПС тютюнопроизводители и земеделски стопани, но сега техните авансови вноски се правят върху минималния осигурителен доход, както е и при другите самоосигуряващи се.

Събирачите на гъби и диви плодове ще са една от само две категории самоосигуряващи се, които няма да правят годишно изравняване на осигуровките. Сега такъв е режимът само за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция.

От догодина доходите за продажба на виртуални валути вече ще са облагаеми. Тези доходи ще се изчисляват като  сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.“