Станчев за бюджета: С държавни разходи увеличавате потенциала на икономиката

Проектобюдежтът за 2024 г., представен от Министерство на финансите миналата седмица, ще бъде приет в изнесените параметри, но показва сериозна липса на диалог. Прогнозата за икономически растеж не показва защо изобщо е нужен дефицит, като бюджетът би трябвало да бъде балансиран. Това коментира Красен Станчев, икономист и основател на ИПИ, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Бюджетът е разчетен при брутен вътрешен продукт от 205,8 млрд. лева, което включва ръст на БВП от 3,2% и средногодишна инфлация от 4,8%. Дефицитът е 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг ще се увеличи, но се очаква да остане на същите нива като процент от БВП - 23,8%. Заложени са рекордни инвестиции от над 12 млрд. лв. капиталови разходи, 50% ръст спрямо 2023 г.

"Конкретни неща [в проектобюджета] са доста съмнителни, но най-притеснително е, че от три години при шест избора се вижда, че целият процес на управление в България изисква диалог и обсъждане. В момента няма диалог, а трябва да има - първо, защото нямаме ясни мнозинства на централно и общинско равнище, и второ - т.нар. сглобка не е сглобка, тя е щафета... Трябва да бъдат заложени повече буфери, не трябва да има такова амбициозно, меко казано, харчене; във всички неща в данъчните закони и проектобюджета се вижда много голямо желание на тези, които управляват в момента, да се изкарат приятели на народа."

При възстановяване на БВП и прогнозирано успокояване на инфлацията, не е ясно защо се предлага увеличаване на пенсиите с 11% и увеличение на минималната работна заплата до 933 лв., каза Станчев. "Правите увеличения, които са над ръста на икономиката - взимате от тези, които работят повече, и давате на тези, които работят по-малко."

Максималният осигурителен доход ще бъде вдигнат на фона на безпрецедентни увеличения на плащанията към НОИ, без да има сериозен диалог с технологичния сектор.

"Бившият финансов министър Симеон Дянков нарече това "милиционерски подход към приходната част" на данъците - от една страна имате доноси, от друга - опит за наблюдение на всички за всичко", от бакшиши до облагане на събирачеството, каза Станчев.  

Технологичният сектор ще пострада и от въвеждането на глобалния данък за мултинационалните компании от 15%, което ще създаде по-лоша среда в България в сравнение със страни като Естония, които не са приели въвеждането му, напомни Станчев.

"Това е създаване на фискална илюзия - аргументът на самия Асен Василев още като служебен министър беше, че "някой друг ще плаща данъците, не вие"... На IT сектора се гледа като на дойна крава и затова се увеличава максималният осигурителен доход", каза Станчев и предупреди, че като не се отчитат интересите на бизнеса, се създават предпоставки той да напусне.

Настоящото правителство продължава традицията да встъпва в договорки с различни отрасли, като договарянето на цените с търговците на дребно, което създава "труден милиционерски контекст", в който министърът на финансите да упражнява натиск върху търговци, коментира Станчев.

"Министърът става център на корупционна схема, която не може да бъде наблюдавана по друг начин, освен чрез КЗК", оцени гостът.

Ниските лихвени проценти в България за момента противодействат на негативните ефекти, които идват в икономиката през износа, от забавянето на европейската икономика, но не се знае колко може да продължи да съществува тази ситуация, каза Станчев. Обикновено отнема на ефектите да се транслират от Германия или Франция към България около три до шест месеца, а в проектобюджета и данъчните закони не се вижда нещо, което да спре тези ефекти и да оправдае заложения ръст на БВП.

Увеличават се разходите за работа с правителството (т.нар. квази-данъци), които вероятно ще увеличат частично цените на жилища през увеличенията на местните данъци и такси и данъчната оценка.

"Тук имаме също един пример на неправилно или безобразно поведение от страна на правителството, в частност на финансовия министър - никой преди общинските избори не каза, че ще се увеличи данъка върху жилищата."

Не е ясно с колко ще се увеличи данъчната оценка на дадено жилище, тъй като е нямало обсъждания; такава промяна трябва да върви в пакет с други промени в данъчната политика и процесите на финансова децентрализация на общините, която в момента "работи чрез целуване на ръка на финансовия министър", коментира Станчев.

"В бюджетната философия на правителствата от няколко години присъства идеята, че с държавни разходи увеличавате потенциала на икономиката, но никой не отчита, че всеки един държавен разход трябва да бъде взет от някой. По-добре е да се спазва друг принцип - за такива трудни ситуации да има определени резерви; и хората да се оставят сами да избират какъв режим на данъци да използват."

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria