КНСБ: Приходите в бюджета - реалистични, но напрегнати

Приходите в бюджета за следващата година изглеждат реалистични, но напрегнати. Това заяви пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него не са заложени резерви.

"Допълнителните приходи, които за мен са проблематични, са тези 7 млрд. заложени помощи и дарения, т.е. европейски пари, да влязат догодина при около 3,5 млрд. очаквано изпълнение за 2023 г. Вярно е, че започват оперативните програми, вярно е, че очакваме и второ плащане по ПВУ догодина, но това, според мен, е под въпрос", добави мнението си той.

За разходната част на бюджета Димитров посочи: "Щедра социална политика. Заплатите са ключови, за да се поддържа растежът. Много числа се размениха. Истинското число е 1,4 млрд. повече спрямо очакваното изпълнение на ред "Заплати" в бюджета за 2023 г. Половината от тези пари идва от 2023 г., за да поддържа 2024-а. Половината от тези пари не са ново увеличение плюс увеличената минимална заплата от 1 януари и нужните средства за нея".

В предаването "Неделя 150" президентът на КНСБ отбеляза, че парите в средното образование не са достатъчни за очакваните 12% увеличение на заплатите. Той изброи в кои сектори няма никакво увеличение на заплатите. По думите му са необходими около 600-700 млн. допълнително разход. Според него това не е непосилно.
Пламен Димитров не смята, че ще се стигне до орязване на разходи.

"Ако се стигне до орязване, ще се стигне до протести. Не плаша никого, но хората наистина очакват да вържат личния бюджет и да покрият инфлацията. Това са минималистични искания – десетина процента ръстове през 2024 г.", каза той.

Димитров заяви, че е наясно, че не може да се вдигнат заплатите навсякъде, но има системи, които години наред са подценявани.
 
Димитров подчерта, че инфлационните процеси в тази криза са генерирани от печалбата на предприятията в някои сектори, а не от доходите.

"Доходите в момента догонват. За две години – 2022 и 2023 г., с ръстовете на доходите почти успяхме на средно ниво, ако гледаме средната работна заплата, да покрием инфлацията", коментира той. И добави обаче, че не е компенсиран доходът на всеки. Освен това личната инфлация на всеки е според това какво купува в магазина. Няма как да се съглася, че в момента действията на поддържане на доходите в съответствие и покриване с инфлационното ниво и малко над него, за да може да се стимулира потребление, са нещо лошо – обратното – ако погледнете, 70% от брутния продукт и неговия растеж се генерира от потреблението", каза той.

Според него все пак не трябва да се прекалява.

"Никой не иска тук някакви колосални ръстове. Искаме да се поддържат нещата около 10% - колкото ще бъде всъщност номиналният ръст на брутния продукт. Това е заложено в бюджета. Там се говори за 4,8% инфлация и 3,2% реален ръст на брутния продукт. Заложен е около 10-12% ръст на средната работна заплата, което обаче отново ще бъде генерирано от частния сектор. За бюджетните заплати имаме доста голяма икономия към настоящия момент", посочи Димитров.