Прокуратурата като банка - връща задържани 90 000 лв. със 100 000 лихва

Прокуратурата е осъдена да плати над 100 000 лева на жена, на която преди 13 години са били иззети като веществено доказателство по дело 95 000 лева, без тя да е обвиняема по него и без да е било нужно парите да бъдат задържани. Едва преди две години прокуратурата е върнала иззетата сума на жената, а сега е осъдена да плати още над 100 000 лева законна лихва за периода, в който парите са били задържани, а той е над 10 години.

Това става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС), пред който жената е завела иск срещу прокуратурата по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предаде dir.bg.

Парите на жената били иззети от дома ѝ във Варна на 13 декември 2010 г., заедно с мобилен телефон и други вещи. Те станали веществени доказателства по разследване за данъчни престъпления срещу неизвестен извършител, който осъществявал незаконно счетоводство и използвал документи с невярно съдържание пред НАП.

Жената обаче била разпитана само веднъж в началото на разследването като свидетел, а обвинителен акт е бил внесен чак през 2017 г. срещу зърнопроизводител, който две години по-късно е бил оправдан от СГС, като присъдата е оставена в сила окончателно през 2020 г., но тогава съдът не се произнесъл по веществените доказателства. Така въпросните 95 000 лева на жената останали още една година в прокуратурата и тя подала нова молба до съда, след което чак през май 2021 г. от държавното обвинение ѝ превели сумата.

От наказателното дело срещу подсъдимия зърнопроизводител става ясно само, че жената, от която са били иззети парите, се запознала с него през същата 2010 г., когато е започнало и разследването. Тя работела като секретарка и заедно със секретарката на подсъдимия правели справки и помагали в счетоводството.

Още преди делото да влезе в съда, жената е подала молба за връщане на иззетите ѝ вещи, но прокурорът разрешил да ѝ върнат само мобилния телефон, но не и парите.

От държавното обвинение са оспорили иска с аргумент, че връщането на иззетите веществени доказателства преди края на наказателното дело не е задължение, а се допуска само по изключение и с разрешение на прокурора. Освен това са подчертали, че жената не е обжалвала постановлението от 2016 г., с което наблюдаващият прокурор не е уважил молбата да ѝ върне парите.

В решението си съдия Гергана Коюмджиева посочва първо случаите, в които е възможно да са противоправни действията на прокурора при пазене на веществени доказателства. Те са разгледани в решение на ВКС.

"На първо място от данните на наказателното производство е установено, че разследването по него не е водено срещу ищцата И. Р. за осъществено от нея престъпление. По отношение на ищцата след разпита ѝ в качеството на свидетел не са осъществявани каквито и да е процесуално- следствени действия, нито по отношение на иззетите парични средства са извършвани технически експертни действия. При направеното искане за връщането на сумата прокурорът от СГП не се е обосновал със затруднение в изясняването на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина, нито че същата е предмет на административно нарушение или че е налице правен спор", се казва в решението.

След това съдия Коюмджиева отбелязва, че разследването е продължило много по-дълго от предвидените в НПК срокове, а жената така и не е привлечена към наказателна отговорност, което е налагало прокурорът внимателно да обсъди дали не е трябвало още преди внасянето на делото в съда да върне парите на собственичката им. Съдът подчертава също, че щом освен това делото е приключило с оправдателна присъда, то всички действия на разследващите, от които са произтекли вреди и са били рестриктивни за участниците в производството, подлежат на обезщетение.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.