Керемедчиев: Предлагат страхлив бюджет, който "да върже положението"

Шансовете ни за Шенген продължават да бъдат не повече от 50%. Има все пак една положителна стъпка - на Нидерландия, която постави това условие за допълнителна мисия на ЕК. Тя със сигурност ще се осъществи възможно най-бързо. Това каза за БНР бившият заместник-министър на външните работи и на икономиката Милен Керемедчиев.

"По-сериозен е въпросът с Австрия, тъй като тя изцяло насочи своята вътрешна политика за мигрантския въпрос към България и Румъния, обвинявайки ни нас за това, че има 40% ръст на мигрантите, които търсят убежище в Австрия, което всъщност не е така, но в крайна сметка оправданията няма кой да ги чуе", допълни той.

"Продължавам да твърдя, че ние трябва да сме готови с план “Б” - ако видим, че няма начин да влезем пълноправно в Шенгенското пространство, веднага да поставим на масата искането за поетапно влизане - да влезем в Шенген първо с нашите летища и пристанища, а пък да има някаква пътна карта за влизане с нашите сухопътни граници. Смятам, че имаме такъв шанс - няма критики от Нидерландия и Австрия относно безопасността и сигурността по нашите летища. Няма и мигрантски натиск, който да минава оттам. Ако наистина се види, че Австрия трудно би могла да промени своето решение, трябва мълниеносно да използваме това, за да внесем искането за поетапно слизане в Шенген. За мен, с единия крак, вътре е много по-добре, отколкото и с двата отвън”, каза още Керемедчиев.

И Виена, и Амстердам имат повече критики към България, отколкото към Румъния подчерта политикът.

"В момента истината е, че ние дърпаме Румъния назад. Според мен, политически не би могло да стане разделянето на двете държави, защото България така и иначе не може да остане извън Шенгенското пространство за изключително дълго време. По-скоро изграждането на шенгенски граници между България и Румъния би било трудоемко и скъпо решение. Така че според мен усилията и на ЕК, и на страните-председателки ще бъде двете страни да продължават да вървят в комплект. Наистина е по-добре ние да продължаваме да бъдем вързани към Румъния, защото тя в момента имат доста по-смела и агресивна политика за това как да налага своето мнение за промяна на решението на Австрия. И в миналото Румъния ни е помагала в такива тежки въпроси”.

Относно ветото на президента върху предоставянето на бронирана техника за Украйна, Керемедчиев коментира:

"Решението на президента е изцяло политическо. Видимо е и от доходите, има многобройни, които са публикувани от страна на МВР при няколко правителства, че точно тази техника е толкова остаряла и бихме похарчили доста сериозни средства за нейното възстановяване, за да можем ние тепърва да я използваме някакви ситуации. Освен това не смятам, че да отремонтираш 50-годишна машина е по-добре, отколкото да закупиш нови такива, които да отговарят на съвременните условия. За разлика от нас Украйна има много по-голяма възможност за модернизация и ремонт на тези машини, отколкото ние, тъй като техните военни заводи работят на максимален капацитет", допълни той.    

Керемедчиев изтъкна, че в някои среди в САЩ има притеснения, че вече гласуваният бюджет от 160 милиарда долара трябва да бъде разпределен между помощта, която САЩ оказва към Израел и за подпомагане на съпротивата на Украйна. При положение, че Конгресът в момента е с крехко мнозинство на демократите, а Сената се контролира от републиканците, има голяма вероятност да не бъдат гласувани нови средства за подпомагане на Украйна. Тогава основната роля ще се прехвърли на ЕС е “много е вероятно ние да бъдем помолени или принудени да вдигнем възможностите за оказване на финансова и военна помощ на Украйна”.

Относно бюджет 2024 и възможността за влизане в Еврозоната през 2025-а бившият заместник-министър на икономиката коментира:

"Определено това не е бюджет на растежа. Това не е бюджет на икономическата стабилност. Според мен това по скоро е бюджетът на разходите, които се правят въз основа на вдигане на дълга на страната ни. Всички приходи, които бяха заложени за следващата година се видяха, че или са имагинерни - например глобата, за която трябваше да бъде наложена на “Лукойл” от 1,5 млрд. лева или транзитната такса, с която трябваше да бъде облаган “Газпром”. На хартия бяха нахвърляни едни цифри, които в крайна сметка се показва, че реалността е съвсем различна. И въз основа на тях трябваше да бъде преправян наново Бюджетът. За мен най-важният фактор е липсата на икономическо развитие. Заложени са 3.5 милиарда ръст на икономиката, което всъщност е доста скромно, доста малко. Съответно и приходите в бюджета, за мен, са доста притеснителни, докато разходите стабилно нарастват. Това не е смел бюджет, който може да предизвика реформи в администрацията, в държавния сектор, в разходната част, а по-скоро е страхлив бюджет, който да се опитва “да върже положението, докато влезем в Еврозоната”. За мен този номер по-скоро няма как да мине и, ако няма сериозни корекции в парламента, по-скоро вероятността да влезем в еврозоната с този Бюджет е минимална”.