Чалгата - по-малко музика, повече порно*

Германският вестник "Райнишер Меркур" публикува статия за България, озаглавена "Така звучи капитализмът", съобщи DW.

Текстът визира слушането на чалга и други любопитни за западния читател подробности от българските ширини.

Статията е подписана от Мирко Хайнеман, мястото също е обозначено - София.

Текстът започва така: младежта слуша чалга, евтина масова музика, а в същото време някога субсидираната от държавата сцена на класическата музика западa.

Авторът описва софийското заведение "Син сити" като тъмно място, пред чийто вход стоят една дузина облечени в черно мъжаги. На стената виси табела, която забранява носенето на оръжие. Вътре кънти чалга, красавици танцуват по масите, работят балканските клишета.

Пари, секс и насилие

Чалгата е онзи тип музика, който борави с атрибутите на постсоциалистическата българска реалност. Пари, секс, насилие. С изключение на самата музика всичко напомня сцена от холивудски филм за гангстери. Скъпи коли, охранители със слънчеви очила, красиви жени, потайност, блясък и т.н.

На бара седи Светослав Лобошки, композитор на чалга за "Пайнер". Той разказва, че идеите му идват от целия балкански регион. В последно време обаче чалгата се променя, започва да използва влияния на други стилове като рок, рап или техно.

Развитието на чалгата е най-добрият пример за развитието на българското общество след промените от 1989-та година, коментира "Райнишер Меркур".

Страната е от близо две години член на ЕС, но далеч не се е справила с корупцията и престъпността. Това лято Европейската комисия спря помощи в размер на половин милиард евро поради тази причина. Чалгата отразява тази реалност. Затова и бива отричана от интелектуалните среди.

Агресията на чалгата

Преподавателят по история на изкуството в Софийския университет Добрин Атанасов казва, че чалгата не е част от музикалната индустрия, а от порноиндустрията.

Изпълнителите рядко могат да пеят, зад тях стои просто един компютър.

Американката Анджела Родел, която е докторант по етномузикология в Калифорнийския щатски университет - Лос Анджелис и пише дисертация за българската музика, живее от 8 години в България и е певица на българската етно-рок група „Гологан“, смята, че много българи са дори травматизирани от агресията на чалгата.

По време на комунистическия режим държавата е наливала пари в културата.

Сега навсякъде владеят пазарните принципи. А чалгата означава пари. И подобно на поп музиката по цял свят, тя отдавна се е превърнала в социален фактор.

* Заглавието е на Dnes.bg