Правната комисия в НС призна: Промените в НПК са приети твърде прибързано

Комисията по правни въпроси в НС прие ветото на президента Радев относно промените в НПК, с които се възстановяват правомощията на пленума на ВСС и на главния прокурор.

Доводите на управляващото мнозинство са, че мотивите на президента Радев имат право и че промените в Конституцията са били приети “твърде бързо”.

„С приетите преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс целенасочено се пренебрегва върховенството на Конституцията“, посочва Радев. Съветникът по правни въпроси на държавния глава Крум Зарков представи мотивите за налагане на вето върху приетите промени. “Очевидно е, че в последните законови изменения основна част е заличаването на пленума на ВСС като независим орган, както и ограничаване на правомощията на главния прокурор. С приетите промени се връща работата на ВСС, което противоречи с промените в Конституцията”, каза Зарков.

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС заяви, че са тук, за да казват и “не”, а не само “да”. "Когато трябва да се свърши някоя работа, казвам как законно да се извърши. Имало е възможност за друга редакция, за съжаление подходът бе прибързан. Трябва да се научим да търсим правилните решения малко по-бавно”, смята Чолаков, след което изрази съжаление, че промените в Конституцията са били приети твърде бързо.

“Помолихме за още месец и половина, но такова не бе дадено. Доводът за прибързването бе да бъдем приети в Шенген. Е, накрая не ни приеха в Шенген, приехме промените в Конституцията бързо и си останахме само с бързането”, подчерта депутатът от ГЕРБ.

Той припомни, че ГЕРБ е имало отношение по приетите текстове за Инспектората на ВСС и по непрекъсваемостта на парламента при действие на служебни кабинети. “Ако там има недоволство, ще го чуем”, каза Чолаков.

Стою Стоев от ПП-ДБ заяви, че групата му няма да подкрепи повторното приемане на закона.

“Текстовете, които се приеха за ВСС, действително от правната общност и институциите са против и ние ще работим за премахване на съществуващите проблеми, за които сподели и Зарков. Относно параграф 2-текстовете за главния прокурор Стоев обясни, че там трябва да говорят експертите, тоест от правосъдното министерство. Този параграф също ще бъде обсъден”, категоричен е Стоев.

“Трябваше ли да стигаме до ветото на президента, за да установите, че сте направили грешка с приетите промени”, запита Мая Димитрова от БСП. “Ако го нямаше ветото на президента, какво щеше да направите, за да поправите грешката, която е факт”, попита още Димитрова.

Петър Петров от “Възраждане” подкрепи мотивите на президента и заплаши за конституционна жалба, ако то бъде преодоляно от управляващото мнозинство. “Те кореспондират и с нашите съображения. Считаме, че ветото е основателно. Ако ветото в пленарна зала бъде преодоляно, то ще търсим подкрепата на останалата опозиция за внасяне на конституционна жалба относно тези параграфи, попадащи под ветото на президента”, заяви още Петров, цитиран от БГНЕС.

Гроздан Караджов от ИТН смята, че не е нужно да се правят допълнителни промени в НПК. “Ние сме на мнение днес да си вземем бележки и да гласуваме параграфа за главния прокурор да отпадне. Параграф 10-за ВСС изобщо не трябваше и да се разглежда”, коментира Караджов. Според него промените са “прищявка” на управляващото мнозинство и няма нужда от тях.

На 1 февруари депутатите гласуваха на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които до избирането на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, създадени с измененията в Конституцията, ще продължи да работи сега действащият ВСС и Пленум. Според приетите текстове до избирането на ВСС и Висш прокурорски съвет, настоящият ВСС продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване ограниченията, предвидени в разпоредбите от Закона за изменение и допълнение, чрез Пленум, съдийска и прокурорска колегия. Текстовете предвиждат още главният прокурор и заместниците му да запазят правомощията си, които бяха отнети с конституционните промени.

Президентът наложи вето върху промените на 12 февруари. Според него широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период от време с приетите на 1 февруари преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Държавният глава смята, че това е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие.