Историите ON AIR: Последните часове на Левски

В началото на 70-те години на 19-и век най-издирваният човек в Османската империя е родения в Карлово Васил Иванов Кунчев. На 16 септември 1872 година дунавският валия Ахмед Хамди докладва в Цариград, че организатора на комитетската мрежа за освобождение на България Васил Левски се е прехвърлил от влашко в българско след заседание на БРЦК в Букурещ.

"Новооткритите документи в османския архив дават повече светлина за действията на следствените органи. Показват мащабите на функциониране на мрежата от турски агенти. В Ловеч е действал мюсюлманин под прикритие на горски стражар, който е събирал информация за местните комитетски дейци. Сред агентите има и българи",  казва историкът проф. д-р Пламен Митев от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

На 7 октомври 1872 година в Троянския комитет е получено писмо от Марин Поплуканов адресирано до Левски, с което го приканва да отиде в Ловеч, за да планират по-нататъшните действия на революционната организация. Няколко дни по-късно пристига и второ, според което в града на река Осъм има предател. Той подхвърля при портата на Величка Хашнова фалшиви писма, които  изглеждат все едно писани от Левски. На 25 декември 1872 година Дякона вече е в Ловеч, за да прибере поверителните комитетски документи. По традиция отсяда в къщата на Мария и Никола Сиркови.

На другия ден преди да тръгне за Къкринското ханче той се среща с Величка Хашнова.

"Левски е искал да си изясни проблема с подхвърлените писма, за които самата Величка го е информирала. И явно е искал да се срещане с поп Кръстьо. Обаче събраните комитетски дейци в къщата на Величка му казват, че къщата на попа се охранява от заптиета и не може да отиде при него", казва главният уредник в Регионалния исторически музей в Ловеч Теодор Тончев.

Призори на 27 декември 1872 година 15-16 турски заптиета обграждат Къкринското ханче. След последвалата престрелка Левски е заловен. Заедно с него са арестувани ханджията Христо Цонев-Латинеца и придружителя на Апостола – Никола Цвятков-Бакърджията.

Никола Цвятков-Бакърджията е първият, който разказва, че Левски се е закачил в преградния плет. После това е описан и от Захари Стоянов. В последните години обаче все повече историци смятат, че тази не е достоверната версия за залавянето на Апостола.

"Захари Стоянов прави едни легенди, че навущата на Левски са се закачили и той е увиснал на плета. Няма такова нещо! Стрелят и го раняват, и се хвърлят върху него. Всичко друго са мистификации със задна дата на Захари Стоянов. Хубаво, пише, но за Левски си е изсмуквал нещата от пръстите", казва историкът Младен Стоянов.

Извънредната комисия, която съди Васил Иванов Кунчев подробно описва разпитите му. В един от протоколите на въпрос: "Как ви заловиха?", той отговаря така: "Към десет часа сутринта по турски (около 4-5 нашенски), когато излязох от Къкринско ханче, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана. После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме"

Смъртната присъда на Апостола на Свободата е произнесена на 14 януари 1873 година. Седмица по-късно по целесъобразност е  потвърдена и от султан Абдул Азис. Изпълнена е на 6 февруари 1873 година по стар стил.

От години има спор за датата, на която отбелязваме обесването на Васил Левски. Причината е, че след преминаването от Юлианския към Григорианския календар се добавят различен брой дни към датите от стар стил, за да отговарят на времето по нов. Така към 6 февруари са добавени 13, а не 12 дни както е било редно за събитията от 19-ти век. Днес за обесването на Левски е приета датата 19 февруари.

Гледайте целия филм на Миглена Георгиева във видеото на телевизия Bulgaria ON AIR