Глобално затопляне: Миналата 2023 година счупи топлинните рекорди

Миналата година са били "счупени" световните топлинни рекорди, потвърди ООН, а 2023 г. сложи край на най-топлото десетилетие в историята, тъй като горещините са преследвали океаните, а ледниците са загубили рекордно количество лед, предаде АФП.

Световната метеорологична организация към ООН (СМО) публикува годишния си доклад за състоянието на климата, потвърждавайки предварителните данни, според които 2023 г. е била най-горещата година, регистрирана някога.

И това се случи в края на "най-топлия 10-годишен период в историята", се казва в доклада на СМО.

Ръководителят на ООН Антонио Гутериш заяви, че докладът показва "планета на ръба".

"Земята отправя сигнал за бедствие", каза той, като посочи, че "замърсяването с изкопаеми горива предизвиква климатичен хаос", и предупреди, че "промените се ускоряват".

СМО заяви, че средната температура на повърхността на земята в близост до Земята е била с 1,45 °C по-висока от прединдустриалните нива през миналата година - опасно близо до критичния праг от 1,5 °C, който страните се съгласиха да не преминават в Парижките споразумения за климата от 2015 г.

"Никога не сме били толкова близо до долната граница от 1,5 °C, заложена в Парижкото споразумение", предупреди в изявление ръководителят на СМО Андреа Селесте Сауло. Според нея докладът трябва да се разглежда като "червена тревога за света".

Преглеждайки данните, организацията установи, че "рекордите отново са били счупени, а в някои случаи и разбити", като предупреди, че цифрите "придават зловещо ново значение на фразата "извън класациите".

Сауло подчерта, че изменението на климата е свързано с много повече от температурите.

"Това, на което станахме свидетели през 2023 г., особено с безпрецедентното затопляне на океана, отдръпването на ледниците и загубата на антарктически морски лед, е повод за особена загриженост."

Една от особено тревожните констатации е, че морските горещини са обхванали почти една трета от световния океан в един среден ден през миналата година.

А до края на 2023 г. повече от 90 % от океана ще е преживял условия на топлинни вълни в определен момент от годината, заявиха от СМО.

По-честите и интензивни морски горещи вълни ще имат "дълбоки отрицателни последици за морските екосистеми и кораловите рифове", предупреди тя.

В същото време тя предупреди, че ключовите ледници по света са претърпели най-голямата загуба на лед от началото на записите през 1950 г. насам, "предизвикана от екстремно топене както в западната част на Северна Америка, така и в Европа".

В Швейцария, където е седалището на СМО, алпийските ледници например са загубили 10 % от оставащия си обем само през последните две години, се казва в доклада.

Обемът на морския лед в Антарктика също е "най-ниският в историята", заяви СМО.

Всъщност, посочи тя, максималната площ на леда в края на южната зима е била с около един милион квадратни километра по-малка от предишната рекордна година - колкото Франция и Германия взети заедно.

Продължаващото затопляне на океана, съчетано с бързото топене на ледниците и ледените покривки, също доведе до това, че морското равнище през миналата година достигна най-високата си точка от началото на сателитните записи през 1993 г., заяви СМО.

Агенцията подчерта, че средното глобално покачване на морското равнище през последното десетилетие (2014-2023 г.) е повече от два пъти по-високо от темпа през първото десетилетие на сателитните записи.

Драматичните промени в климата се отразяват тежко на хората по света, подхранвайки екстремни метеорологични явления, наводнения и суши, които предизвикват разселване на хора и увеличават загубата на биоразнообразие и продоволствената несигурност.

"Климатичната криза е определящото предизвикателство, пред което е изправено човечеството, и е тясно преплетена с кризата на неравенството", заяви Сауло.

Броят на хората, които се смятат за изпитващи остра продоволствена несигурност по света, се е увеличил повече от два пъти - от 149 млн. души преди пандемията от Ковид-19 до 333 млн. души в края на 2023 г., посочва СМО.

Агенцията на ООН за климата и метеорологичните условия все пак изтъкна един "лъч надежда": нарастващото производство на енергия от възобновяеми източници.

Миналата година капацитетът за производство на енергия от възобновяеми източници - основно от слънчева, вятърна и водна енергия - се е увеличил с почти 50% спрямо 2022 г., посочи тя.

Гутериш също така подчерта, че констатациите имат и положителна страна.

Той настоя, че светът все още има шанс да задържи дългосрочното покачване на температурата на планетата под прага от 1,5 °C и да "избегне най-лошия климатичен хаос".

"Знаем как да го направим", каза той. /БГНЕС