България да не приема съветите на МФВ за плоския данък

2025 година е реалистична дата за приемане на еврото от България. Това коментира ръководителят на редовната мисия на Международния валутен фонд. Получихме и препоръки за това да премахнем плоския данък, да внимаваме с кредитирането и да реформираме пенсиите.

"Управлението на публичните финанси трябва да бъде консистентна политика, тъй че не може МВФ да дава препоръки по време на Ковид-пандемията през 2021-2022 държавите да харчат, а през 2023 година да се каже, че имаме лоша финансова политика. Да, имаме я, но това бяха препоръките на тези институции, включително на МВФ. Фискалната политика не се променя от днес за утре, а нещо повече - препоръките, които дава МВФ, не трябва просто да обсъдим дали може да ги осъществим, а дали трябва да ги осъществим", каза финансовият анализатор Михаил Кръстев в студиото на "България сутрин".

По думите му отпадането на плоския данък е изключително вредно за българската икономика.

"Има изследвания, които показват какви са ползите от въвеждането на плоския данък както в България, така и в Балтийските републики. Имаме и конкретен пример със Словакия, където той беше въведен, стигна се до преодоляване на негативните ефекти от кризата през 2008 година, а след отпадането му не виждаме такива ефекти. Когато гледаме какво ни препоръчват, трябва да гледаме и собствения си интерес. МВФ винаги е бил против плоския данък, включително и в Румъния", допълни Кръстев.

Финансовият анализатор Даниел Василев е на мнение, че трябва да се помисли какво ще се случи с икономиката, ако хората с най-високи доходи се наложи да плащат още повече осигуровки.

"Премахването на тавана върху осигурителния доход ще накара хората, които взимат големи заплати от рода на 6 до 10 хиляди лева, да се осигуряват върху пълния размер. Това на практика се явява още едно увеличение на данъците", изтъкна той пред Bulgaria ON AIR.

Василев попита дали бизнесите ще бъдат стимулирани да инвестират у нас, ако се въведе тази мярка.

"Ако ние нямаме повече инвестиции и повече икономическа активност, дори ако целта е да се събират повече приходи, ние при спад на икономическа активност и високи данъци може да се окаже, че събираме по-малко приходи в хазната и че има други множество ефекти върху икономиката", коментира анализаторът.

Колегата му припомни, че в последните дни станахме свидетели на това, че 1 млрд. лв. бяха преместени в различни сфери на икономиката.

"Дефицитът може да се намали много лесно, но той няма голямо значение, въпросът е какво е реалното състояние на икономиката. Прогнозите за Еврозоната за 2025 година, ако става въпрос за януари, нямаме шанс, независимо още колко изказвания ще бъдат направени. Ако направим опит за влизане в средата на годината по средата на данъчната кампания, тоест част от нея се е осъществила в левове, а останалата част трябва да се осъществи в евро - горко ѝ на българската икономиката", категоричен е Кръстев.

Даниел Василев поясни, че инфлацията е пряко следствие от паричната политика.

"Ние сме зависим в немалка степен от паричната политика на Централната европейска банка, защото БНБ не води своя собствена парична политика. Дори самият Международен валутен фонд очаква индексът на потребителските цени да е 3,5%. В големи икономики по света виждаме връщане на ръста на индексите на потребителските цени, САЩ е такъв пример", подчерта той.

Михаил Кръстев е на мнение, че в България не може да се твърди, че сметката се плаща от бедните, а не от богатите.

"Данъчната система в България е изключително опростена през последните 15 години. Тя е изключително ефективна, събираемостта е висока, но не може да харчим повече, отколкото генерираме. В момента разходите за пенсии надхвърлят приходите за ДДС. Проблемите с пенсионната система са много сериозни, те са заложени като цяло в нейната структура", обясни гостът.

Според Василев България трябва да помисли как да привлече повече инвеститори.

"Защото ние каквито и политики да водим, има региони, които буксуват по всеки един възможен измерител - социално, икономически, демографски", отчете той.