Проблем: След влизането ни в Шенген майка успя да отвлече детето си в Белгия

Само два дни след влизането на България във въздушния Шенген и отпадането на паспортния контрол на летищата българче е било отвлечено от майка си и отведено в Белгия. Това съобщи адвокат Йорданка Бекирска, която представлява бащата на детето, цитирана от "24 часа".

Успешното отвличане на момченцето от баща му, с когото е живяло в България, е станало от третия опит. През януари и февруари майката отново опитала, но тогава все още граничарите проверяваха за декларация-съгласие от другия родител при пътуване на дете само с единия. В момента граничен контрол при извеждане на дете в държава, която е част от Шенгенското пространство, няма. Пълна проверка се прави само на пътуващите за страни извън Шенген. Така всяко дете може да бъде изведено от България без знанието и съгласието на другия родител.

Проблемът придобива по-големи мащаби, тъй като, дори да бъде заведено дело с отказ детето да бъде извеждано в чужбина, това ще е видимо само за службите в България, докато все още няма съдебно решение.

На 31 март България се присъедини към Шенген с летищата си. И преди два дни майката, хванала сина си за ръка, се качва на ранния сутрешен полет за Брюксел от летището в София. Успява да премине с детето успешно без проверки на границата и кацат без проблем в чужбина. Десислава Иванова отвела сина си на 2066 км от България без знанието на бащата.

Здравко Васков разбира, че синът му е в Белгия. Ирена, каката на момченцето, която е била оставена в България, успяла все пак да се свърже с майка си, която потвърдила, че са в Белгия. Оттогава Ирена не спира да плаче за малкото си братче.

Преди две години майката Десислава заминала на гурбет в чужбина. Тогава без съгласието на бащата взела със себе си и двете деца. В Белгия тримата живели между 2021 и 2022 г.

За две години децата сменили 3 училища и 6 квартири, сред които и мазе

Успявали все пак да поддържат връзка с баща си и в разговорите го уверявали, че всичко е наред и са добре.

Миналата година Здравко пали колата и тръгва за Белгия, за да вземе Ирена и Теодор за летния сезон. Докато пътуват за България, бащата чува от тях: “Тате, не искаме да се връщаме в Белгия”.

Изненадан от чутото, Здравко организира срещи с психолог, за да разбере какво мъчи Ирена и Теодор. Пред психолога децата споделят, че там не са имали легла, а са спели на земята. Десислава често липсвала от дома, а децата били оставяни сами. Реално 14-годишната Ирена е поела изцяло грижите за по-малкото си братче. Тя приготвяла храната му, водела го на училище и поела изцяло ролята на майка.

След разкритията децата отказали да се върнат в Белгия, а Десислава завежда дело срещу бащата по Хагската конвенция за принудително връщане на децата.

В хода на процеса, който се води в България, децата отново са разпитани пред психолог. Експертът заключава, че на децата би им било много трудно, ако се върнат в Белгия. Престоят им там е свързан с лоши спомени, за разлика от България, където се чувстват добре. Въпреки становището на психолога съдът в България е принуден да върне децата на Десислава заради международната регламентация. В хода на делото обаче Ирена навършила 16 години и за нея отпаднало задължението за принудително връщане. Така през м.г. в Белгия е върнат само Теодор. Делото е обжалвано пред следваща инстанция в България, за да не се разделят децата.

Междувременно Здравко подал заявление до Гранична полиция, че не е съгласен детето му да пътува в чужбина.

“Преди да влезем в Шенген, родителят, който не е съгласен детето му да пътува в чужбина можеше да уведоми Гранична полиция със заявление и то веднага влизаше в системата”, коментира адвокат Бекирска.

През януари и февруари Десислава Иванова опитала заедно с Теодор да напуснат България. Опитите са неуспешни, тъй като властите от летището я връщали, а срещу нея се водело разследване в прокуратурата.

“За да може да влезе едно лице в Шенгенската информационна система (ШИС), това трябва да бъде поискано от контролния орган в съответната държава. В настоящия случай е необходимо съдът да е постановил тази мярка с влязъл в сила съдебен акт”, коментира адвокат Йорданка Бекирска.

След като съдията е бил сигнализиран за риск дете да бъде изведено от държавата, се започва дело, а в хода на производството се уведомяват Гранична полиция и МВР, но не и Шенген. Така, въпреки че са уведомени властите у нас, детето може спокойно да напусне страната, без да е обект на проверки. Хубавата новина е, че е въведено като рисково в Шенгенската система и поне не може да напусне ЕС.

Това е първият случай на родителско отвличане след влизането ни в Шенген. Има риск тези случаи да се увеличават заради липсата на закон в Семейния кодекс, който да урежда родителското отвличане като престъпление. Подобен закон е разписан в Наказателния кодекс, но той урежда само случаи, в които е замесено трето лице. Така всеки родител може да отведе детето в друг град или държава без знанието на другия. В подобни случаи не се предвижда дори административно наказание. Ако детето е отведено извън България, се действа по международна правна закрила и Хагската конвенция, но само ако то не е навършило 16 години. Така детето може да бъде върнато до 6 седмици в държавата, в която се води, че живее. Държавите, които са членки на Хагската конвенция, са 93. Изключения правят страни от Африка. Връщането на деца от страни, които не са част от Шенген или Хагската конвенция, е трудно, а понякога и невъзможно.

“Производството по такова дело продължава шест месеца и е специфично. Едва 8 съдии в България могат да гледат на първа инстанция дела, които са образувани по Хагската конвенция”, казва адвокат Йорданка Бекирска.

Тя е президент на Комисията по семейно право към Федерацията на Европейската адвокатура и единственият български адвокат, който представлява страната в Международната академия по семейно право.