20 г. след трагедията: В Свищов почетоха паметта на децата, загинали в Лим

В Свищов днес беше почетена паметта на 12-те деца, които загинаха преди 20 години във водите на река Лим на границата между Сърбия и Черна гора.

"Огънят гори там, където е паднал. Голямата поука 20 години след трагедията е, че продължаваме като общество и държава да сме длъжници на децата", споделиха пред БНР Васелина Петкова и Георги Манзаров, родители на 11-годишната Боряна Петкова и 18-годишния Юлиян Манзаров, които не се завърнаха от злополучната ученическа екскурзия до Дубровник.

Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян – 12 деца от Свищов, които никога няма да пораснат, защото преди 20 години река Лим ги погълна и завинаги останаха млади, и не се прибраха от екскурзията в Дубровник.

В параклиса „Свети Дух“ на свищовските гробища бяха отслужени заупокойна литургия и панихида в тяхна памет.

На 4 април 2004 година България, Сърбия и Черна гора бяха разтърсени от гибелта на 12-те свищовски деца. Тогава, към 22 часа българско време група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. На завой по планинския път, близо до село Гостун, между градовете Бело поле в Черна гора и Приеполе в Сърбия, шофьорът Илия Измирлиев изгубва контрол и автобусът пада от 15 метра височина в реката и бързо потъва.

Стотици водолази, полицаи, армията, доброволци се включват в издирването и изваждането на безжизнените деца. Две от децата са намерени мъртви месец след трагедията.

20 години се преживяват и трудно и лесно, разказа Васелина Петкова, майка на загиналата 11-годишна Боряна: "Тогава бяхме в шок и никой не знаеше какво го очаква. Очаквахме, като се хлопне вратата, че ще влезе някой. Вече сме наясно, че няма да влезе. Никога не сме си представяли, че ще минат 20 години. Абсолютно всички се питахме как ще минат година, две, пет, а те минаха двадесет".

Свищов потъна в скръб, спомня си днес проф. Андрей Захариев, който тогава беше председател на Общинския съвет в Свищов: "Това беше голямата трагедия отначало – деца, възрастни, дневна екскурзия, събитие през нощта, автобус в реката. Сутринта вече картината взе да се изяснява. Трябваше да се вземат бързи решения. Изпратихме целия наличен транспорт на общината, автомобили със специален режим. Намериха се застрахователи, които издадоха зелена полица през нощта, за да може да се мине в чужда държава.  В рамките на следващите 48 часа беше една голяма мъка".

Не обръщаме достатъчно внимание на децата и като общество, и като държава, казва Георги Манзаров, баща на загиналия 18-годишен Юлиян. "Това за мене е огромната поука, която трябва да си вземем, а не да казваме, че децата са част от интериора на нашето общество. На кого да простим и как да простим. Фактът си е факт. Нашите деца ги няма. Дори смъртта не може да изкупи смъртта на едно дете. В случая ние сме удовлетворени, защото се разбра каква е истината за катастрофата".

През 2005 г. в Окръжния съд във Велико Търново започва делото за катастрофата. Подсъдим е единствено шофьорът на автобуса Илия Измирлиев. Пред съда той твърди, че причина за инцидента е техническа неизправност – счупен поради износване ябълковиден болт от кормилната уредба. Според родителите на жертвите и прокуратурата шофьорът е заспал, докато кара. Назначената първа автотехническа експертиза излиза със заключението за шофьорска грешка, а втората - за техническа повреда.

На 21 май 2007 г. шофьорът е осъден окончателно на 4 години лишаване от свобода.  Илия Измирлиев загина при автомобилна катастрофа на 13 декември 2017 година на пътя между Смолян и Пампорово.

Дълги години имаше конфронтация между учителите, участвали в екскурзията, и семействата на загиналите деца, от друга страна вървяха обвинения, че семействата са забогатели от смъртта на децата си с отсъдената кръвнина от 1,2 млн. лв. или по 100 000 лв. на дете.

Георги Манзаров днес за първи път си позволи публично да коментира темата: "Аз моите средства не съм ги пипал. Те не са мои. Те са на сина ми. Те стоят. Ако трябва някой да ги ползва, това е дъщеря ми, не аз. Нас Господ ни събра и децата различно материално и духовно. Не зная другите родители някой от тях, който е имал нужда, какво е направил, всеки по усмотрението си. Бих задал въпроса така – кой родител ще бъде съгласен детето му да се изгуби и някой да му даде 100, 200, 500 милиона -  някой ще си върне ли по този начин детето?".

Почернените семейства поведоха битка с държавата и постигнаха законодателни промени при организацията на ученическите екскурзии и за забрана на нощните преходи с деца. Свищовските семейства, които основаха и фондацията „Ангели от Лим“ в памет на децата си, искат държавата да ги търси не само на днешния злощастен ден, а да чува гласа им, когато се разискват проблемите за пътната безопасност.

"Когато се случи масова катастрофа или нещо подобно, ни търсят нас да кажем нещо. Защо, като правите промени в закона, когато събирате хора, ей, дайте нашето мнение. Ние сме в Свищов, далече от столицата, нашият глас се чува в такива дни, а мисля, че то е недостатъчно, за да събуди съвестта на нашите хора спрямо децата".

За справедливостта, обществения дълг и памет, майката на завинаги останалата на 11 години Боряна сподели: "12 деца – 4 години, както и да го говориш, както и да го кажеш – все толкова. Държавата и обществото не са длъжници на нашите загинали деца, а на децата ни като цяло. Не можеш да си позволиш да тръгнеш с деца, без да си готов, без да знаеш какво се случва. Просто няма как да стане. Ние сме длъжни на децата си. Огънят гори там, където е паднал, на друго място много бързо се забравя. 20 години – къде са живите, къде са оцелелите?"

Фондацията „Ангели от Лим“ организира и тази година събития в памет на децата - Националният песенен конкурс „Звездици за Лора“ започва на 5 април. Предстои да бъдат наградени победителите в конкурса за детска рисунка „Три звездички“. Идната седмица ще се проведе футболният турнир „Юлиян Манзаров“ и ще бъдат наградени победителите в ученическия конкурс за есе, посветен на 20-годишнината от трагедията в река Лим.