Трудно, но не и невъзможно е да влезем в еврозоната 2025 г.

От доклада на Световната банка става ясно, че икономиката на страната ни се е забавила през миналата година заедно с тенденциите при ключови европейски страни. Икономическата активност в нововъзникващите и развиващите се икономики в региона на Европа и Централна Азия вероятно ще се забави тази година поради отслабената глобална икономическа среда, строгата парична политика, забавянето на растежа в Китай и по-ниските цени на суровините. Всички тези фактори влияят отрицателно на растежа в региона, се твърди в последния икономически доклад на Световната банка, публикуван днес и цитиран от БТА.

Регионалният растеж вероятно ще се забави до 2,8 на сто тази година след значително укрепване до 3,3 на сто през 2023 г., тъй като икономиките както на Русия, така и на Украйна се върнаха към растеж и поради по-стабилното възстановяване в Централна Азия. Ръстът на регионалното производство вероятно ще остане като цяло непроменен през 2025 г.

Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия, сподели, че се очаква по-бавно възстановяване на ключовите търговски партньори, особено в еврозоната, ограничителните парични политики и изострянето на геополитическите позиции биха могли допълнително да забавят растежа в региона. Страните от Европа и Централна Азия продължават да се сблъскват с множество кризи, изострени от предизвикателна среда за глобален растеж, каза още Басани.

Инфлацията е продължила да се забавя, което излага на риск присъединяването към еврозоната през 2025 г. Реалните увеличения на заплатите са изпреварили растежа през 2023 г., подхранвайки опасенията за конкурентоспособността. Новата ескалация на политическата несигурност заплашва планираните от правителството реформи.

Въпреки че България се доближава постепенно до средните доходи в ЕС от началото на века, пътят й на развитие остава неравномерен. До 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) е достигнал 62,1 на сто от средния БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и правителствени слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността.

Икономическият растеж е спаднал умерено през 2020 г., следван от рязко възстановяване през 2021-2022 г. Фискалната позиция на страната остава силна въпреки дискреционните разходи заради различни кризисни ситуации. Нетният дефицит не е надхвърлил границата от 3 на сто през никоя от кризисните години, а държавният дълг - при прогнозирани 23,8 на сто от БВП през 2023 г. - е останал един от най-ниските в ЕС. През 2015-2020 г. икономическият растеж е подобрил жизнените стандарти за средните и най-бедните 40 на сто от домакинствата.

Спадът на икономическата активност е довел до умерен спад на заетостта през втората половина на годината. Номиналните заплати са продължили да нарастват с двуцифрени стойности през 2023 г. Растежът на реалните средни заплати е достигнал 5 на сто за 2023 г., надвишавайки растежа на трудовата производителност и подхранвайки опасенията за конкурентоспособността на страната.

Увеличението на потребителските цени е продължило да се забавя през 2023 г., за да достигне 3,8 на сто до януари 2024 г. Въпреки това деизнфлацията е бавна и средната годишна инфлация е ударила 15-годишен максимум от 9,5 на сто през 2023 г. Прогнозите на Световната банка сочат, че фискалният дефицит е достигнал 2,4 на сто от БВП през 2023 г. или под тавана от 3 на сто от Маастрихт.

Намаляването на бедността се е забавило до 5,12%, основно заради понижения икономически растеж и все още високите цени на хранителните стоки и енергията,  засегнали най-вече тези, чиито номинални заплати не са нараснали в темп с инфлацията.

Прогнозите са икономическият растеж на България да нарасне през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване в еврозоната. Целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. може да се окаже трудна, но не и невъзможна за постигане, ако се формира стабилно правителство и тенденцията за дезинфлация продължи през идните месеци.
Ако банковият сектор остане стабилен и високодоходен (с чиста печалба над 64 на сто през 2023 г.) продължаващата кредитна експанзия, отразена от строителния бум, обаче подхранва опасенията за кредитен балон в сектора.

Политическите рискове ексалираха отново след провалената ротация на кабинета, която свали от власт последното редовно правителство през март 2024 г.

Страната върви към нови избори - шестите за около 3 години, което може да забави темпа на реформите и да застраши постигането на ключови политически цели като присъединяването към еврозоната. Прогнозите са текущата сметка да запази лекия си излишък през 2024-2026 г. поради корекцията към спад на вносните цени на ключови суровини и увеличаването на нетния износ на услуги.