Историята се повтаря: Икономиката ни е била в разцвет, когато политици не са се бъркали

Книгата "Стопанска България 1879-2008" разказва за икономическото и предприемаческото състояние на страната през годините след освобождението. Може да се отбележи, че една от грешките, допускана в българската икономическа история, е това, че държавата често официално обявява, че ще насърчава индустрията, а от друга страна се облага изключително тежко същата индустрия, което дава противоречиви сигнали и на предприемачите, това коментира Проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС и писател на "Стопанска България 1879-2008", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

България никога не е била начело на негативните икономически класации, но хората имат навика да украсяват и историята, страната ни исторически е разполагала с добри предприемачи, които заслужават уважение, каза Пенчев. Политиците винаги са се опитвали да бъдат водещата сила, но след освобождението нормативната база, икономическите настроения в Европа и финансовата база у нас ги ограничават.

Един от най-големите спорове през годините в Народното събрание е именно по темата за бюджета и неговото управление, което се вижда и до днес. Гостът обясни, че дори и в миналото са намирани начини да се харчат непрозрачно средства. Харчовете най-често са насочени в сектора на военните доставки и публичните строежи. Той допълни, че управленците правят дадени разходи, като после ги представят за изключително спешни и важни за националната сигурност.

Данъчната система през годините след Освобождението до днес е обект на полемика. В края на XIX в. в България се прилагат натурални данъци заради слабата монетизация на икономиката, като в един момент се стига до това, че най-бедната част от общество плащат огромен процент от доходите си. Това води до бунтове, а за потушаването им е била нужна намеса на военните и се е стигнало до човешки жертви.

Икономическите грешки, които са се допускали преди, се повтарят в историята, но нов начин.

„Една от грешките, която много често се пренебрегва и се третира положително, е отношението към индустрията. От една страна, държавата официално обявява, че ще насърчава индустрията, от друга страна се облага изключително тежко същата индустрия, което дава противоречиви сигнали и на предприемачите. Оказва се, че в края на 30-те години на ХХ в. общият капитал, вложен в Българската индустрия, е около 5,5 милиарда лева. Това обаче се дължи на 2,8 милиарда от държавата под формата на несъбрани данъци, облекчения и т. н. Изглежда, че половината ни индустрия още в началото е създадена от държавата, което носи със себе си  известно усещане за несправедливост у хората, защото ако насърчаваш индустрията и определена социална прослойка, другите хора, които плащат данъците за насърчението, не са особено щастливи“, коментира гостът.

В миналото е съществувала идеята, че държава без индустрия ще се превърне в нечия колония, но често се забравя моделът на дребно земеделие на пазарен принцип, който Дания прилага в миналото. Днес дребните земеделци са изправени пред много трудности, а кооперирането не е желано. Гостът обясни, че в миналото кооперацията е била много по-добре разпространена, като често е била средство за печалба на държавни средства.

Валутата винаги е играла пасивна роля в българската икономика, като не ѝ е попречилa или помогналa. Това подсказва, че трябва обществото да не е толкова агресивно и притеснено настроено към приемането на еврото у нас.

У нас предприемачите исторически са изправени пред финансови ограничения и лоша инфраструктурна свързаност със света и Европа. За това българските предприемачи, успели да се наложат на световния или европейския пазар в даден сектор, заслужават уважение.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria