Проф. Христова: Имаме повече ваксинирани от съседните страни

Ваксинационният обхват в България е по-висок спрямо средното европейско ниво. Това каза проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, по време на "Училище за ваксини".

"Училището" е организирано от фондация "Астра Форум" със съдействието на офиса на Световната здравна организация в България и в партньорство с онлайн платформата „Портал на пациента“. С инициативата се отбелязва Европейската имунизационна седмица (24 – 30 април) и 50-годишния юбилей на Разширената програма за имунизации на СЗО.

Ваксинационното покритие в България е на много високо, много по-добро от съседните ни страни, посочи още тя. По думите ѝ след въвеждане на ваксинирането срещу морбили и рубеола се отчита драстичен спад на случаите. През годините имунизационното покритие е над 90%, като по-високо е при първата доза на имунизацията, допълни проф. Христова. Ваксинационното покритие срещу полиомиелит и дифтерия е над 92%, добави лекарят.

Важно е да се комуникира разумно с обществото – спокойно и с доказателства, за да може хората да не се чувстват притиснати, а ние крачка по крачка да разсейваме съмненията им, каза още проф. Христова.

Проф. Христова и проф. Мира Кожухарова, епидемиолог, се обединиха около идеята за необходимостта от промяна в обучителните програми на студентите по медицина, тъй като темата за ваксините не е застъпена достатъчно.

Новите предизвикателства на ваксинопрофилактиката са кризисните ситуации, в които живеем – икономически, социални, политически, климатични и др.,които правят възможно развитието на нови епидемии, добави проф. Христова. Новите ни задачи са усилване на надзора, подобряване на ваксиналния обхват и подобряване на комуникацията с населението, усилване на контрола върху ваксинационния процес, използвайки информационната среда и нови технологии, добави проф. Христова.

Хората не можаха да разберат как са направени ковид ваксините, а това стана така, защото ние не можахме да им обясним, каза проф. Кожухарова. В огромния процент от случаите недостатъците трябва да се търсят в медицинското и в общото образование, коментира проф. Кожухарова темата за лекарите, които са настроени срещу ваксините.

През 1550 г. са първите сведения за ваксинация, като се предполага, че и преди това хората са се опитвали да се предпазят от смъртоносната вариола, каза още проф. Кожухарова, цитирана от БНТ. През 18 и 19 век има сериозни успехи – създават се ваксини срещу холера, бяс, коремен тиф и чума. Първата ваксина срещу бяс спасява 9-годишно дете, ухапано от куче. През 20 век се създават много ваксини, голяма част от тях - много ефективни, а през 21 век се изработват нови ваксини и се подобряват съществуващите досега – срещу човешкия папилома вирус, срещу хепатит Б, срещу COVID-19, посочи още проф. Кожухарова. Сега ваксинации се предлагат срещу близо 30 болести, допълни тя.