Ще бъде ли по-ефективно законодателството при инциденти на пътя?

Софийската градска прокуратура предлага законови промени за пияните и дрогирани шофьори, причинили тежки катастрофи за по-бързо и ефективно правосъдие. Промените засягат пробите за алкохол и наркотици, сроковете на автотехническите експертизи, както и събирането на трафични данни от мобилните оператори.

Темата за пътната безопасност отново е на дневен ред. Преди серията от почивни дни отново се очаква силен трафик и опасността от инциденти се увеличава. От началото на месеца от МВР са регистрирали близо 500 тежки катастрофи с 24 загинали и близо 600 ранени. Проблемът с пияните и дрогирани шофьори също остава сериозен. Само за денонощие екипите на Пътна полиция са хванали 29 шофьори, седнали зад волана след употреба на алкохол и шестима - под въздействието на наркотици.

На този фон започва обществен дебат за законодателни промени, предложен от прокуратурата. Фокусът е насочен към това разследванията на катастрофи с пияни и дрогирани на пътя да се ускорят. Също така да се ограничат възможностите делата умишлено да се бавят от защитата и така да не могат да приключат с години.

Почернени родители на деца, загинали в катастрофи, застават зад нов пакет от мерки срещу бавното правосъдие. Някои дела се бавят с години още преди да влязат в съда. Причината - забавени автотехнически експертизи.

"В момента работят между 120 и 130 човека, но реално експертизите ги правят 10-15 човека. Те имат над 4000 забавени автотехнически експертизи", обясни Петя Иванова - фондация "Ангели на пътя".

"Има информация за забавяния от порядъка на 2,3,5 години", каза Владимир Тодоров - Българска асоциация на пострадали при катастрофи.

"Буквално с две поправки законодателни автотехническите експертизи ще стават между две седмици и месец", подчерта Петя Иванова.

По данни на Асоциацията на пострадалите при катастрофи около 30-40% от наказателните дела са именно за причинени катастрофи.

"Това води чувство за липса на правосъдие в нашето общество. Бавното правосъдие е равно почти на липса на правосъдие", каза Владимир Тодоров - Българска асоциация на пострадали при катастрофи.

Специалистите са достатъчно, но едва една десета от тях работят по дела. Причината - експертизите са сложни, отговорността е голяма, често в съдебна зала се стига и до психологически натиск от страна на защитата. А завършилите специалността автотехнически експертизи не могат започнат да работят веднага, тъй като се изисква пет години стаж.

"След пет години вече е абсурд той да иска да е автоексперт, след като има такива знания, ще си е намерил работа в застрахователно дружество, в сервизи и така нататък. Много неща трябва да бъдат регламентирани. Те са оставени на самотек", категоричен е проф. Симеон Ананиев - председател на Асоциацията на вещите лица и експертите.

От Асоциацията настояват за закон за вещите лица и създаване на база данни, която да се ползва от всички органи. И не на последно място - модернизация и внедряване на програми с изкуствен интелект.

"Би трябвало да се вземе решение експертите да се допускат веднага, да се прави заснемане с дрон. Да се използва този програмен продукт, в който като се вкарат данните за пътя, скоростта, разстоянието, той моделира самото произшествие", заяви проф. Симеон Ананиев - председател на Асоциацията на вещите лица и експертите.

От Софийската градска прокуратура предлагат въвеждане на критерии за срочност за изготвяне на експертизите, както и мерки за равномерно разпределение, за да се преодолеят забавянията.

"Справедливостта може да бъде справедливост, само ако е бърза. Ако е своевременна. Със сигурност забавянето не е в полза на разкриване на обективната истина, тъй като свидетелите трябва да се разпитват отново в съдебна фаза. Отдалечаването във времето нарушава възможностите на човек да възпроизведе, той просто забравя какво се е случило. Освен това обезмисля самото наказание до голяма степен", категорична е Десислава Петрова - заместник-градски прокурор.

Друго важно предложение - да се облекчи процедурата при изземването на образци от кръв, урина или слюнка за лица, за които има съмнения, че са управлявали МПС след употреба на наркотици или алкохол. В момента процедурата е твърде тромава.

"Нашето предложение е това да става веднага на място. В момента, в който е настъпило ПТП-то", каза Христо Кръстев - говорител на СГП.

Събирането на данни от мобилните оператори при случаи на избягали шофьори също забавя наказателния процес.

"Ние предлагаме да има възможност трафични данни да бъдат събирани и за всяко престъпление, при което е причинена смърт", отбеляза Десислава Петрова - заместник-градски прокурор.

От прокуратурата настояват при смърт на пътя или при инцидент с висока обществена опасност мерките за задържане под стража и домашен арест да се увеличат от два на осем месеца.

"Колкото и да са тежки последиците от едно пътно-транспортно произшествие, невинаги то може да се квалифицира като умишлено престъпление, актуалният пример е делото "Семерджиев", което наскоро приключи", обобщи Десислава Петрова - заместник-градски прокурор.

По направените предложения предстои обществен дебат, а крайната цел е изработването на законодателна рамка, която да гарантира своевременно, бързо и ефективно правораздаване.