Археолози проучват първите индоевропейци, живели по нашите земи

Археолози проучват първите индоевропейци, живели по нашите земи, при спасителни разкопки в района на Ветрино, Варненска област. За БТА научният им ръководител доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН посочи, че проучваният могилен некропол е от ранната бронзова епоха – края на 4-о – 3-о хилядолетие пр. Хр. Той уточни, че разкопките са финансирани от „Булгартрансгаз“ ЕАД, тъй като могилата попада в нейно трасе, а компанията изпълнява изискванията на закона.

Ветрино е известно в средите на учените, тъй като в района има повече от 100 такива некропола, допълни Александров. По думите му през тази година ще бъдат проучени две могили - настоящата и още една през следващия месец.

В тази могила учените са проучили 15 структури, от които 12 гробни. Трите са свързани с друг тип съоръжения, ползвани при действия, които се вършат преди, по време или след погребението. 11 от гробовете са от ранната бронзова епоха, допълни Александров и уточни, че последният вероятно е от 4 – 6 век след Христа.

Не знаем почти нищо за тези хора, те са живели тук преди 5 хиляди години и са нямали писменост, каза Александров. Според него е твърде вероятно всяка могила да е за отделен род. За да се докаже обаче тази теория, са нужни ДНК-анализи на намерените останки. По думите на Александров това предстои да се случи, като ученият изрази увереност, че средства могат да бъдат намерени.

Направените досега разкопки показват, че в могилата има един централен гроб, около който са наредени останалите във вид на дъга. Твърде вероятно е в него да е бил полаган родоначалникът. Посуда в гробовете се намира изключително рядко, каза още Александров. В централния обаче учените са намерели две сребърни висулки, което според научния ръководител на обекта подсказва, че човекът е имал висок социален статус приживе.

Всъщност, в момента проучваме първите индоевропейци, хората, които поставят началото на индоевропеизацията на Югоизточна Европа и не само на нея, допълни Александров. По думите му успоредно с археологическите проучвания през тази година ще бъдат направени и други интердисциплинарни анализи, които ще дадат възможност чрез методите на различни науки да бъдат изследвани по-точно погребалните практики.

На този етап не може да се каже дали погребаните са мъже или жени, допълни д-р Росица Манова от НАИМ. За учените представлява специален интерес, че телата са били покрити с червен пигмент. Такива оцветявания са открити във всички гробове. Много е важно да определим какъв е пигментът, защото са били съвсем умишлено покривани, явно е ритуална практика, свързана с тяхната космогония, обясни Манова. Тя каза още, че при настоящите разкопки учените наблюдават и ритуал с изгаряне на трупи, които се редуват с камъни. Взели сме проби от всякъде – от костите до могилния насип, които предстои да бъдат изследвани в институтите на БАН, допълни Манова.

На въпрос защо древните са полагали толкова усилия да издигат огромно количество пръст над некрополите си, доц. Александров посочи, че това си остава загадка. Има предположения, но няма как да бъдат доказани, посочи ученият. Би могло да се приеме, че могилата затваря пространство, фамилно пространство, но няма как да се каже категорично, бе позицията на Александров. Според него най-вероятно хората, живели тогава, са смятали, че както идват на тази земя, така трябва и да си отидат. Може би това е причината гробовете да се бедни на съдове и инвентар.

Обяснението за огромния брой могили в този район на настоящата Варненска област ученият обяснява с добри географски условия. Направени изследвания показват, че древните са се хранели основно с млечни продукти и месо. Били са скотовъдци, а районът е изключително подходящ, което обяснява и наличието на толкова много некрополи, обобщи Александров./БТА