Лютеница, компоти... Прави ли българинът по-малко зимнина?

Времето постепенно отива към есенно, а сезонът на правенето на зимнина вече започна, макар да продължава активно дори през октомври. Доколко обаче българинът продължава с традициите да си приготвя буркани за зимата?

Проверка по столичните пазари на БГНЕС показва, че все по-малко зимнина с купена продукция правят българите.

Правенето на зимнина си струва само ако продукцията е собствена не само заради качеството на произведеното, но и заради цената, разказват купувачи. Така например, цената на килограм хубави червени чушки, ключови за производството на домашна лютеница, струва шест лева за килограм на най-стария пазар в Столицата – Женския. На определени сергии може да бъде намерена и капия за около 2 лв., но качеството й е много, много съмнително, казва Божидар, който вече е патил от покупката на евтина стока.

Килограм от зелените чушки струва поне 5 лв., като стока с по-ниско качество може да бъде закупена за около 3 лв. за килограм.

По около и над 10 лева за килограм вървят и различните видове люти чушки – от рибките, през „козия рог“, Джулюнската шипка, жълтите камбички, чорбаджийките, фефероните и кайенките. Те са основна суровина за „пуканите“ люти чушки, които са отлично средство за стопляне за студените зимни месеци.

Около два лева за килограм струват и сините сливи. Желаещи да правят сладко от тях, обаче, липсват. Повечето хора ги купуват за сурова консумация, защото бурканче сладко или мармалад от тях се връзва на около 5 лв., като се имат предвид захарта и електричеството за производството.

Българските праскови за компоти се продават за около два лева. От 6-8 праскови, колкото е килограм, може да се направят 4 буркана компоти, изчисли пазаруващ столичанин.

А времето за прословутите туршии все още не е дошло, защото за тяхното приготвяне времето трябва да е значително по-хладно.