Никой не трябва да се стреми да получава МРЗ, заяви Васил Велев

"Заплатите се изработват. Популизъм е, че политиците щели да увеличат заплатите на хората! Хората сами ще си ги увеличат, ако работят по-добре, защото заплатите се вдигат с работа и квалификация". Това каза за БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

"Никой не трябва да се стреми да получава минималната работна заплата. Минималната заплата е заплата за най-ниско квалифицирания труд - за хора без квалификация, без образование и без трудови навици. Такава заплата не трябва да е цел на 50% българи, с което ние казваме на света, че в България половината са неквалифицирани, без трудови навици и мързеливи. Елате да инвестирате при нас, където работниците са такива.

В Европа, а и в света - минимална заплата получават средно 5 до 7 процента. Не трябва да бъде цел в живота на някого да получава минималната работна заплата. А когато тя е вдигната, както сега ще стане - за две години с 38% при ръст на икономиката за същия период от 3,8%, т.е. 10 пъти по-малък, като инфлацията от началото на годината е 1% - вдигане на минималната заплата с тези стойности води до там, че се изравнява заплащането на нискоквалифицирания със средноквалифицирания труд, а в някои региони се изравнява и с висококвалифицирания труд.

Ако всички получават по равно, то тогава защо някой да се старае да работи по-добре и по-квалифицирано. Това води до изравняване на всички към най-малкия трудов принос. Това забавя нашия растеж, забавя стандарта на живот, забавя доходите, но политиците се чувстват щастливи, защото те са вдигнали заплатите. Това, което е предложено и се обсъжда, е основната минимална работна заплата да бъде равна на 50% от брутната, изчислена по формулата в Кодекса на труда. Докато Директивата за адекватни минимални работни заплати на ЕС казва, че трябва да се сравняват брутната минимална с брутната средна заплата, или пък да се сравнява нетна с нетна. Ние имаме данни за основната средна и тъй като се определя основна минимална, а не брутна минимална, е коректно да се сравни с основната средна. Тогава трябва да бъде минималната заплата, за същия референтен период, като вземаме данните, равна на 838,35 лева. И по трите референтни сравнения, които Директивата на ЕС казва, ако се правят коректно, минималната заплата трябва да е между 670 и 800 лева. И тогава тя ще се получава както в другите европейски страни от 5-7%, а не от близо 50% както при нас", коментира Велев.

"Когато посланието от политиците е, че няма нужда да работите повече - ние ще ви вдигнем заплатите, хората не се квалифицират и не работят. Ако заплатите, които държавата казва, че трябва да се платят, не се изработват, има два начина - или да се вдигне цената на изработеното, или да се съкратят работници и да се свие производството, а най-накрая да се затвори или избяга в друга държава, а ако е малко предприятие - да се скрие в сивата зона на бизнеса. Посивяването на бизнеса ние го инициираме на пазара на труда много отчетливо. Бягството на бизнес от България не е спряло. Ние знаем за още няколко международни компании, които се готвят да напуснат страната. Това е защото имаме обидно послание за хората в страната, че половината са неквалифицирани и без трудови навици, затова получават минимална работна заплата. Защото тук посланието е, че няма нужда да работите, защото ще получите пак толкова. Трябва мотивация! Никой не трябва да се старае за минимална заплата, трябва да се старае да работи за няколко пъти по толкова, трябва да се квалифицира, за да получава повече. Но когато системата е направена така, че човек и да се квалифицира, и да се труди повече - пак получава същото, тогава той се демотивира", каза още Велев.