Целта на НС: Обуздаване на разходите и малък дефицит

Фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, споделя старши икономист Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

"Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3 години в страната ни има политическа нестабилност. Бялата книга не задава стратегия за управление, а по-скоро различен поглед към познатите проблеми, начин на мислене в основните сфери. Предлагаме 9 цели, които не биха заложили стандартните политици”, коментира пред БНР-Радио София Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.

Сред по-разбираемите цели Ганев специално посочи увеличаване продължителността на живота с година-две, свиване неравенството - да под 6 пъти, вдигане средните резултати на учениците по PISA, прилагане на съществуващите мерки за заетостта към неактивните (някои въобще не търсят работа, има млади хора нито работят, нито учат).

Още няма приет бюджет за 2025 г., за да има алтернативен, но от ИПИ отчитат, че у нас винаги когато публичните разходи минат 40% от БВП, автоматично сформираме дефицит. Приходната част винаги е 37-38%, отбеляза Ганев:

"Това ще е голямата тема за парламента – как да се обуздаят разходите и дефицитът да е възможно най-малък."

Вече са приети решения, според които ще се наложи увеличение на разходите за МВР (ръст от над 1 млрд. лв.), за армията – над 500 млн. лв., в сферата на образованието – гласуван е по-голям процент от БВП.

"И вероятно тези разходи ще бъдат реализирани. Няма нужда пицата да бъде постна. 

Не можем никого да накараме бюджетът да се пише по друг начин", коментира още икономистът. Но отбеляза, че има известна фиктивност при писането на средносрочни стратегически стъпки.