С програмата за саниране гримирахме мъртвец, сградният ни фонд е зле

Пълна загадка е как точно ще се отразят климатичните промени, свързани със затоплянето и повишаването на влажността, върху състоянието на конструкциите на многофамилни жилищни сгради в България заради корозията, но и без глобалното затопляне тя е факт, а санирането само прикрива дефектите. Моделите за реакция на държавата и на местата власт при природно бедствие - например земетресение, също не могат да бъдат точни, защото липсва единен регистър на техническите паспорти в България. Освен това под 10 на сто от сградите в страната разполагат с технически паспорт и в този смисъл никой не знае какво е конструктивното им състояние.

Това коментира в интервю за БТА инж. Марин Гергов, председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), по повод проучване на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия за въздействието на изменението на климата върху корозията на европейския сграден фонд от армиран бетон, което разкрива последиците от корозията, предизвикана от климатичните промени, върху сградите в европейските страни, включително и в България.

Изследването прогнозира, че при сценарий на тежко изменение на климата с прогнозирано затопляне от 3 градуса по Целзий до 2100 г. България би могла да бъде изправена пред общи разходи за ремонт поради корозия в размер на 11 млрд. евро. Това би означавало необходимост от ремонт на 99% от приблизително 383 174 сгради, проучени в страната.

Техническите паспорти

Броят на жилищните сгради с технически паспорти е малко над 2200. Инж. Марин Гергов коментира, че данните от техническите паспорти са разпръснати в общините и невинаги са достъпни, което значи, че и достоверна статистика за конструктивното състояние на жилищата ни няма. От кадастралните данни също няма как да се извлекат тези данни, евентуално може да се разчита на статистиката, която обаче дава само обща информация за типа сгради.

Корозията работи и без глобалното затопляне

Според инж. Марин Гергов няма нужда да чакаме глобалното затопляне и увеличаване на относителната влажност във въздуха, за да се убедим, че конструктивно сградите в страната са в лошо състояние. Изключение биха били сгради, които са с добре хидроизолирани фасади и се обитават при нормална температура и влажност. Такива са и повечето от панелните многофамилни жилищни сгради, защото обикновено фасадните панели на блоковете, с изключение на калканните, не са носещи. Това означава, че когато помещенията се отопляват, вътрешните им стени са предпазени от корозия и застрашени остават само калканните, уточни експертът. Той обаче посочи, че при стените в баните, в жилища с течове, корозията е засегнала конструкцията им.

Експертът предупреди, че в незавидно положение са сградите в централните части на големите градове, които са тухлени и също са подложени на неблагоприятни климатични и други въздействия. Някои от тях са на 70 и повече години, с опадала мазилка, с течове от улуци или наводнени в основите, и водата отдавна съсипва носещите им стени.

Липсата на регистър на техническите паспорти води до това, че държавата и общините не могат да планират действия при евентуални природни бедствия и аварии, защото например при евентуално силно земетресение центровете на тези градове могат да се окажат непроходими за линейки и тежка техника за разчистване.

Да гримираш мъртвец

Процедурата на санирането в България според експерта е порочна, защото основният й акцент е топлоизолацията на жилищните сгради и евентуално ремонт на покриви, при положение че по думите на експерта конструктивно сградите ни са много зле. Със санирането според председателя на Камарата се скриват конструктивните проблеми на жилищата, защото истинската проверка за състоянието, например на стените, не може да стане само с външен оглед, без да се наруши целостта на изолацията. Единствено в някакъв краен етап, когато избият ръждиви петна по стените, може да се направи заключение, че има корозия. При положение че не е описано в ресорната наредба как се прави обследване за нуждите на техническите паспорти, колегите го правят както преценят, допълни експертът.

Проблемът според него е на общоевропейско равнище, където фокусът на европейското финансиране е само върху намалението на отделянето на вредните емисии и намаляването на енергийните разходи, но не и върху проблема с конструктивната стабилност на сградите. Ако изолацията не е поставена както трябва и зад нея циркулира въздух, който е с външна температура и влажност, ясно е, че корозионните процеси ще продължат да работя, посочи експертът. При всички случи тази изолация скрива от нас като специалисти какво се случва със стените.

С тази програма за саниране практически гримирахме мъртвец, заяви председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Сградите са зарязани в отвратително техническо състояние, а ние ги покрихме с топлоизолация, коментира експертът и посочи, че изолацията трябва да е последната стъпка в обновяването на сградите. Тук възниква и въпросът дали концепцията за топлоизолация е най-ефективният начин да се харчат общоевропейски средства, които идват от данъците на гражданите на ЕС и това води само до стимулиране на производството на стиропор, или тази политика може да бъде насочена към оздравяването и продължаването на живота на сградите и използването на икономични системи за отопление и охлаждане, намаляване на загубите на вода, коментира експертът.

"Практически сега навсякъде, където е сложена изолация, ние не знаем какво е техническото състояние на жилищните сгради. Ако погледнем в техническия паспорт, ще видим, че всичко е идеално. Причината е, че колегите са оценили носимоспособността на конструкцията по старите и не толкава строги конструктивни нормативи. Ако трябва да се направи по новите и по-строги норми, нещата ще са доста по-сериозни. Но когато възложителят види каква е цената и как точно протича такова обследване, включително с пробиване на стени и други конструктивни елементи, той отива при друг колега, предлагащ по-ниска цена и по-повърхностно обследване. Истинското обследване на сгради е скъпо и дава важна информация, включително има и вариант да се каже до каква степен на земетресение сградата би издържала", заяви председателят на Камарата.

По прогнози на експерта проблемът с разкриването на истинското състояние на сградите в България ще продължи още много години, докато земята не поскъпне толкова много, че икономически ще е по-изгодно да се събори една сграда, вместо да й се прави основен ремонт.