Ще има хиляди нови професори и хората ще им се подиграват

Българската академия на науките одобрява идеята за нов закон за развитие на академичния състав, но с много „но“.

Проектът на закон, публикуван на сайта на Министерството на образованието и науката, съдържа много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност, е позицията на Общото събрание на БАН.

Основният недостатък, който виждат в академията, е принизяване на изискванията за качество – не са посочени национални критерии за качество на докторантурата и докторантските дисертации.

В същата степен това се отнасяло за длъжностите ”доцент” и „професор”. От законопроекта не ставали ясни критериитe за израстването на доцента в професор.

Към момента важен елемент на качеството е наличието на степен „доктор на науките“, пише в становището. В проекта тя се отменя и се замества с „хабилитиран доктор“, която обаче се присъжда автоматично със заемане длъжността доцент. Такава процедура, с която се получават 2 титли едновременно, няма в световната практика, коментират от БАН.

Освен това приемането на закона би довело до уравняване на университетите, независимо от нивото на науката, която се развива в тях.

Един от важните критерии в акредитацията на висшите училища е наличието на достатъчно хабилитирани учени в тях. С промените този критерии би станал безсмислен, защото всеки университет ще може да има толкова професори и доценти, колкото пожелае.

Резултатът ще бъде, че висши училища с високо научно ниво ще станат равнопоставени с тези, в които не се развива истинска наука.

Мнението на БАН е, че при новите правила издигането на научните кадри ще зависи изцяло от административното ръководство на съответния университет. Било заблуда да се смята, че изборът на външни рецензенти ще промени нещо.

Първото последствие ще е рязкото увеличаване на броя на хората с научни титли, а появата на хиляди нови професори и доценти ще девалвира титлите – те ще станат по-скоро обект на присмех, отколкото на уважение.

От друга страна, новият закон ще засили значително зависимостта на учените от административното ръководство на висшите училища.