Парадокс: прокурорите ще назначават служебни адвокати

„Имаш право да мълчиш, ако кажеш нещо – може да бъде използвано срещу теб в съда, ако нямаш адвокат – ще ти бъде назначен служебен”, позната реплика от американски филм. И сега нещо непознато – служебният защитник, поне в някои ситуации, ще се посочва от прокурора по делото.

Тази възможност обвинението да определя защитата е част от промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, обсъдени от парламента на първо четене. В новите текстове служебният адвокат е определен като запасен защитник.

„Това как да го разбираме”, обърна се към вносителите опозиционният депутат от ДПС Христо Бисеров. Служебният адвокат ще се превърне в „защитник провокатор на прокурора”, е тълкуването на Бисеров.

Друга промяна предвижда разследващите полицаи да могат да свидетелстват срещу хората, по които са работили.

„Органът, който създава доказателства, след това свидетелства. Такава правна конструкция няма никъде”, е коментарът на Бисеров по този текст.

Целта на новите текстове в НПК, който не е променян от 4 години, е да се опростят процедурите, а съдебното производство да е по-бързо и ефективно.
Заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков посочи, че сега много прокурори имат по 200 висящи дела. Знаем освен това, че във всички доклади на Европейската комисия работата на съдебната система е подложена на тежки критики.

Какво се предлага – когато адвокатът, който даден обвиняем сам е наел, не се яви на съдебно заседание (често срещана практика за протакане на процеса), делото ще продължи, а обвиняемият ще бъде представляван от запасния защитник, посочен от прокурора по делото.

По отношение на доказателствата. Сега никой не може да бъде осъден само въз основа на показанията на таен свидетел. Същото важи и за използването на специални разузнавателни средства – подслушването и следенето.

Законопроектът обаче дава възможност сборът от таен свидетел+СРС да се превръща в достатъчно доказателство за присъда.

Реакцията на опозицията – „Два заека правят ли един кон?”, иронизира Христо Бисеров.

Според колежката му от БСП Мая Манолова новите текстове в НПК ще увеличат делата срещу държавата в Страсбург. Тя попита какво ще се случи, ако осъден в България обясни, че линията на защитата му е била поддържана от адвокат, натрапен от прокуратурата.

Според Манолова законопроектът изпълнява заръката на премиера – новият НПК да се пише не от адвокатите, а от прокурорите, което е неприемливо, твърди червената депутатка.

Промените в НПК може да се окажат първият законопроект, който ще бъде отхвърлен от Народното събрание. Коалиционните партньори отдясно, в лицето на Синята коалиция, вече декларираха, че ще гласуват с опозицията и няма да го подкрепят.

Според съпредседателя на групата Иван Костов в него няма ясна политика. Освен това нито един от членовете на правната комисия не подкрепял текстовете изцяло.

Малко по-късно членът на правната комисия и депутат от ГЕРБ Павел Димитров опроверга това твърдение на Костов, обяснявайки, че и на двете заседания на комисията проектът бил подкрепен от мнозинството. Димитров е категоричен, че новите текстове ще дадат „добър баланс между правото на защита и правото на държавата да постига по-бързи резултати”.

Министърът на правосъдието Маргарита Попова също защити законопроекта. Според нея сега в Наказателнопроцесуалния кодекс има твърде много забрани, които не дават възможност на държавните органи да работят ефективно.