Остава гласуването на изселниците в Турция

Пълното единодушие между „Атака” и ГЕРБ започва все повече да се пропуква. След като партията на Бойко Борисов даде „на заден” за референдума за новините на турски език по БНТ, във вторник управляващите се противопоставиха категорично и на друга идея на националистите – да забранят изборите в Турция.

„Атака” предлага на изборите за национален парламент да се гласува само в България и в страните-членки на Европейския съюз. На кръгла маса за промените в изборното законодателство обаче депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров обясни, че това не може да стане, защото въпросът е решен от българската Конституция. Точно такава е тезата и на ДПС.

Евродепутатът от „Атака” Димитър Стоянов обаче контрира с аргумента, че на последните избори в чужбина са гласували малко над 150 000 българи, 100 000 от тях – в Турция.

„Атака е против да се формират секции с 2 – 3 хиляди избиратели, където да се тъпчат бюлетини за една и съща сила”, каза Стоянов.

Според него извън Турция и извън страните от ЕС в чужбина гласуват още 4000 българи.  Толкова не стигат и за половин мандат, пресметна евродепутатът.

„Гнилото да бъде отрязано докрай и да бъде премахнато, защото това създаде изключително негативни тенденции в обществото”, призова Димитър Стоянов.

„Безспорно Конституцията дава равни права на всички българи в чужбина да гласуват. Не само тези в ЕС”, категоричен беше Димитър Лазаров от ГЕРБ.

„Трябва да се стремим да поддържаме топла връзка с емигрантите. Гласуването не може да се ограничи само в рамките на ЕС”, присъедини се Ремзи Осман от ДПС.

Екатерина Михайлова от „Синята коалиция” също посочи, че проблемът е решен конституционно. Въпросът е как да го направим прозрачно като процес, посочи Михайлова. Според нея въвеждането на електронно гласуване би поставило въпроса за изборите в чужбина по категорично нов начин.

Основната идея за по-добър контрол върху гласуването в чужбина, а и в България, е създаването на постоянно действаща изборна администрация. Около тази идея се обединяват ГЕРБ и „Синята коалиция”, „Атака” размишлява, а ДПС и БСП са против.

Идеята е ЦИК да е постоянно действащ орган. Той ще има ангажимента да следи за актуалността на избирателните списъци, да участва активно при провеждането на изборите в чужбина, да обучава членовете на секционните избирателни комисии.

Според Димитър Лазаров трябва да има отделен регистър за българските граждани в чужбина, за да е ясно, че има народни представители, които са избрани само от тях.

Екатерина Михайлова допълни, че емигрантите трябва да избират личности, както при гласуването в България. Сега в техните бюлетини фигурира само името на партията. „Съмнявам се дали имаме равно избирателно право”, каза Михайлова.

Постоянно действащата ЦИК ще участва активно в разкриването на секциите в чужбина. Също така ще има ангажимента да гарантира адекватния избор на членове на избирателни комисии. Имаше предложения те да са съставени само от хора, които са си платили данъците. Друга – да се изисква образователен ценз, за да разбират сложната материя на изборното законодателство.

От ВМРО пък предложиха всички гласуващи да се регистрират година преди изборите. Тези, които не са го направили, да могат да бъдат дописвани в допълнителен списък.

От БСП и ДПС обаче се съмняват в честността на една постоянно действаща изборна администрация. Мая Манолова посочи, че принципът е ЦИК да е представен от различни партии. Ремзи Осман пък се опасява, че някой може да поиска да контролира целия изборен процес.

Онова, около което участниците на кръглата маса за изборното законодателство се обединиха, е, че парламентарните избори трябва да се проведат по пропорционалната система, но с преференциално гласуване.

Тоест, изборът на 31 мажоритарни депутати ще отпадне. Все още не е ясно какъв ще бъде прагът при преференциалното гласуване.

На изборите за общински съвет ще се гласува по пропорционална система, но без преференция. Тук аргументът е странен предвид това, че идеята на преференциалното гласуване е хората да се намесват в подредбата на избирателната листа. Искра Фидосова посочи, че в много общини това зависело само от 20 – 30 гласа, което щяло да стимулира изборната търговия.

Михаил Константинов от ЦИК пък призова за нещо съвсем конкретно. Математикът посочи, че през 2011 година за пръв път от 20 години насам ще гласуваме и за президент, и за кметове. Тези два вота съвпадат точно през две десетилетия, защото мандатът на президента е 5 години, а този на кмета – 4. Следващото съвпадение ще е през 2031-ва.

И догодина, и след 20 години този тип избори трябва да са „2 в 1”, категоричен беше Константинов. Според него ако хората бъдат накарани в рамките на няколко дни да гласуват два пъти, няма да го направят, а само ще се смеят.

Обсъжданията по изборното законодателство ще продължат още няколко месеца. Анкетната комисия ще бъде готова с конкретните промени през юли 2010-та.

Това означава, че новият изборен закон ще бъде гласуван или в края на годината, или дори следващата. Досега всяка промяна в изборното законодателство се е случвала няколко месеца преди изборите.