В Киев - едни са уплашени, други са готови да умрат за Украйна

Жителите на украинската столица Киев се събудиха от звуци на експлозии и сирени. Някои се крият в градските метростанции и убежища за въздушни нападения. Но други се опитват да избягат.

Движението е задръстено по магистралите, движещи се на запад от столицата към полската граница. А по улиците на Киев тази сутрин животът на хората се движеше с коренно различни темпове. Едни бяха странно сдържани - много хора продължават да работят нормално, да се разхождат по улиците, да си купуват кафе и да се качват на автобуси.

Другото настроение е спешност. Много хора се втурват към убежища или метростанции, за да се прикрият. Други образуват дълги опашки пред банки, супермаркети, бензиностанции. Някои бягат на запад с коли.

"Готов съм да се бия"

Един мъж на улицата казва пред репортерите на BBC: "Това е война".

Марк, 27-годишен мениджър по продажбите е събуден около 7 сутринта от звука на взривове и сирени. Той намира младо момиче обляно в сълзи пред блока си и я отвежда до най-близката метростанция, за да се приюти.

Като един от 900 000-те резервисти на украинската армия, Марк казва, че е готов да бъде призован да се бие с Русия.

"Нямаме друг избор", казва той. "Трябва да защитим страната си. И може би да загинем в тази война."

Марк казва, че е готов да бъде убит, борейки се за "всеки милиметър" от Украйна.

"Има само един начин - ако нашите военни дойдат при мен и кажат, че трябва да умра за страната си, ще го направя."

"Не знаем какво да правим"

Светлана, училищна работничка, също е на път към убежище за въздушни нападения.

След като се събужда на разсъмване, "когато нещо избухва", тя се обажда на приятелите си в анексирания от Русия Крим, където според съобщенията руски танкове преминават в Украйна.

Светлана набързо стяга чанта, която да вземе със себе си в приюта. Тя съдържа комплект за баня и лаптоп, така че да може да продължи да работи по магистърската си степен по психология.

"Не разбираме какво да правим сега – отиваме на място, където можем да бъдем в безопасност", казва Светлана.

Но тя се тревожи за семейството си, което живее в Мариупол, югоизточният пристанищен град, където според съобщенията са кацнали руски войски.

"Не мога да кажа всичко, което чувствам - но съм много, много нервна. Много съм уплашена."

За мнозина най-безопасните места са метростанциите дълбоко под Киев. Там двойка с двегодишно дете следи новините на телефоните си и се опитват да разберат какво да правят. Двамата не говорят много английски и са уплашени, но журналистът от BBC разбира, когато го питат: "Къде е НАТО?"

"Искам семейството ми да е далеч от тук"

Докато някои се крият в градското метро и убежища за въздушни нападения, други в Киев се опитват да избягат. Движението е задръстено по магистралите, движещи се на запад от столицата към полската граница.

31-годишният Алекс Свителски казва, че иска да изведе родителите си от Киев. Притеснен е и за сестра си: "Искам тя да е далеч оттук".

Алекс казва, че новините за руската атака не са го изненадали.

"Всички знаехме, че това ще се случи рано или късно и се надявам, че нашите войници са готови, защото се подготвяха сами", казва той. "Надяваме се, че ще удържат фронта."

Но Алекс казва, че се опасява, че ако руските сили все пак стигнат до Киев, те ще извършат зверства над жителите му, напомнящи тези на нацистите в Украйна по време на Втората световна война.

Казва, че иска родителите му да не са в столицата, преди да е станало твърде късно.

"Искам да напуснат Киев и да отидат в някое село, защото скоро ще има обстрел", казва той.

"Внезапната атака е най-големият шок"

Муртаза Хамид, британски студент по медицина, живеещ в Киев, казва, че е бил "събуден в пет и половина от експлозия". Той живее на около 40 минути от летище Бориспол и е чувал "експлозии периодично".

"Внезапният характер на атаката е най-големият шок", казва той.

Въпреки че някои хора отидоха в убежищата, той избира да остане в апартамента си засега.

"Взех някои запаси, които да ми стигнат за следващите няколко дни – вода, храна и така нататък", споделя той и допълва, че някои хора са го попитали защо не е напуснал Киев по-рано.

"Като студент, който е тук от четири години, украинският народ изглеждаше много спокоен. Полетът ми беше резервиран за следващата седмица. Очевидно това вече не е опция. Логистично е много трудно да опаковаш всичко и да си тръгнеш", обяснява той.

Той казма, че майка му е в Исламабад и е "наясно със ситуацията", добавяйки: "тя е толкова спокойна, колкото може да бъде".