Как елегантната Одеса се подготвя за наближаващата битка?

Докато руският напредък в инвазията на Украйна се забави през последните дни, хората в стратегическия пристанищен град Одеса се готвят за очаквана и неизбежна руска атака.

Времето за решение бързо наближава в Одеса. Докато руски военни кораби кръжат край брега, сирени за въздушни нападения вият над калдъръмените улици и руските сухопътни сили се стремят да напредват на запад по бреговете на Черно море, цивилните в този исторически, известен космополитен пристанищен град са изправени пред същия тежък и спешен избор, с който милиони други украинци вече са се сблъскали.

Някои жители напуснаха Одеса, като се отправиха на запад към близката граница с Молдова или взеха претъпкан влак на север за Лвов. Елегантните булеварди на града, с техните кафенета, трамваи и театри, сега стоят предимно празни и осеяни с капани, докато защитни чували с пясък се тълпят около някои от най-известните паметници.

Но като много жители на града, Валентина Карташова остава на мястото си - засега. Тя ръководи държавно сиропиталище, като се грижи за 90 деца, включително и новородени, и 18 други с тежки увреждания.

"Тези деца зависят от кислород, от дихателна подкрепа, за да ги поддържаме живи. Имах много предложения за помощ от чужбина. Но те искат да се срещнат с нас на границата. Не мога да взема тези деца с влак или кола. Как мога да ги преместя оттук? Трябва ли да ги оставя? Трябва ли да ги изоставя? Или да взема само здравите?", пита Карташова и поклащайки глава.

Децата в държавния дом за сираци в града ще останат в града, освен ако не попаднат под директен обстрел
Тя е подготвила мазе в комплекса на сиропиталището със запаси за седмица или повече и е решила, че децата ще бъдат в по-голяма безопасност да останат в Одеса, освен ако не попаднат под директен обстрел.

Няколко мили по-близо до центъра на града, Олга Павлова също е взела подобно решение.

"Страх ме е и не само мен. Мисля, че и други хора се страхуват от ситуацията. Но ние ще останем тук. Обичаме града си и ще останем. Станах доброволец. Кой друг ще храни животните?", казва Павлова, ветеринарен лекар, който работи в общинския зоопарк в Одеса.

Стотици семейства вече са оставили домашните си любимци в зоологическата градина, преди да избягат, но почти целият персонал е решил да остане на работа.

"Решихме, че е по-добре да останем на място. Животните са наша отговорност. Вярвам, че скоро ще спечелим тази война. Хората ще се върнат и трябва да се уверим, че зоологическата градина все още е тук, театрите, библиотеките... трябва да пазим всичко това, да пазим културата си", казва директорът на зоопарка Игор Беляков. Той обяснява, че някои от по-нервните животни - 43-годишен африкански слон, известен като Дейзи, няколко мечки и зебри - се държат вътре, в случай че звукът от експлозии ги накара да се паникьосват.

Играейки редовната си игра на шах в парк близо до руската православна катедрала в града, при минусови температури, двама етнически руски пенсионери, Александър Никрасов и Николай Иванов, описват инвазията като "по-лоша от нацистите", които окупират Одеса по време на Втората световна война.

"Поне германците не разрушиха града, когато напуснаха Одеса, но сега има всички шансове той да бъде разрушен", казва Иванов.

"Николаев (град под руска атака, на изток) вече страда, защото ни защитава. Разбира се, войната ще дойде тук. Хората умират с хиляди и за какво? Защото Путин иска да вземе нещо от нас?", пита Никрасов, размахвайки бастун, който той нарича "единственото ми оръжие".

Говорейки по телефона от Италия, един от най-известните рускоезични поети в Одеса Борис Херсонски казва, че "не е бежанец", но е напуснал града няколко дни по-рано, след като е получил литературна покана.

"Това бе наистина трудно решение. Какво трябва да те задържи в Одеса? Какво те чака в чужбина?", пита Херсонски, добавяйки, че планира да се върне скоро, ако градът остава под украински контрол.

"Ако градът е под управлението на Путин, няма да се върна. Ако Путин успее да превземе Николаев, той има прав път към Одеса. Тя винаги е била град с голямо културно наследство. През годините много писатели, които са славата на Одеса, я напуснаха. Одеса може да роди талант, но много често не се грижи за него", казва той.

Както в голяма част от Украйна, много хора доброволно се присъединяват към местните отбранителни сили.

"Обичам страната си. Искам да живея в свободна страна. Руският е моят език, но сега Русия е врагът. Може би е изненада, но може би инвазията беше очаквана", казва Руслан Приходка, който обикновено работи като химик, но сега се учи да сглобява AK-47 в класна стая близо до центъра на града.

"Все още не знам как да се боря. Но ще трябва да направим всичко възможно. Може би нещо не е наред в главата на Путин", казва Дима, строителен работник, стоящ наблизо.

По време на едно въздушно нападение доброволци, работещи в център за събиране на храна близо до голямата стара градска опера, се втурнаха към мазето, където местен певец извади китара и засвири украински народни песни.

"След като наблюдавах как руските сили вече са унищожили други исторически градове като Харков, нямам надежда, че нашето руско наследство ще ни пощади от техните бомби", казва Алексей Костжицки, IT експерт, който сега служи като капитан в местна отбранителна група.

"Мариупол и Харков са много проруски градове", добавя младият градски съветник Петро Обухов. "Повечето граждани тук говорят на руски, а не на украински. И все пак Путин ги бомбардира. Няма смисъл, но все пак се надявам, че няма да ни бомбардира."