Кои са най-големите губещи от продоволствена криза в света?

Колко важни са Украйна и Русия заедно за "изхранването на света", мнозина тепърва ще разберат. Светът вече осъзнава, че това, което се случва днес, ще има дългосрочни последици, а най-важният ресурс за всички - храната - няма да е достатъчен за всички. Страните, които са зависими от вноса, ще бъдат най-силно засегнати, пише Антоан Роша за хърватското издание "Advance".

Тази седмица МВФ публикува доклад, в който се казва, че конфликтът в Украйна може да "промени из основи световния икономически ред". В доклада се посочва, че глобалният икономически растеж ще се забави, а инфлацията ще продължи да се повишава. В него очаквано се казва също, че инвестиционната несигурност се увеличава и това може да доведе до отлив на капитали от т.нар. развиващи се пазари. В превод това означава, че най-много ще пострадат по-бедните страни.

"Този конфликт нанася сериозен удар върху световната икономика, който ще спре растежа и ще доведе до повишаване на цените", се казва в доклада.

В него се отбелязва също, че най-силно засегнати ще бъдат страните, които са най-силно свързани с настоящия конфликт от финансова и търговска гледна точка. В доклада се посочва също, че съществува висок риск от нови конфликти в страни като Африка, Латинска Америка, Кавказ и Централна Азия.

Най-големият риск, разбира се, е в страните, които купуват най-много храни от двете страни в конфликта. Египет, например, трябва да очаква сериозна криза, тъй като внася до 80% от пшеницата си от Русия и Украйна.

В по-дългосрочен план, се казва в доклада, "войната може да промени из основи световния икономически и геополитически ред“, ако се променят търговията с енергия и веригите за доставки, съществуващите връзки се фрагментират и държавите преразпределят валутните си резерви. Предвижда се дълбока рецесия в Украйна и Русия, а цяла Европа е заплашена от прекъсване на доставките на газ.

Но какво ще се случи с най-важния ресурс за всички - храната?

Русия и Украйна произвеждат почти една трета от световното производство на пшеница. Пристанищата са затворени, инфраструктурата е в безпорядък, което означава, че трябва да търсим други източници на тази жизненоважна хранителна култура. Тъй като земеделските стопани в Украйна не могат да обработват нивите си, се очертава перспективата за недостиг на пшеница, който все още не сме усетили с пълна сила.

В момента търсенето на различни доставчици води до повишаване на цените, а цената на пшеницата вече достигна рекордно високи стойности. Повече от 50 държави зависят от две държави и техните реколти от пшеница, а този основен продукт представлява около 20% от световната консумация.

Някои от най-големите вносители на пшеница в региона се намират в Северна и Западна Африка, включително Нигерия - една от най-бедните страни в света. Между другото, това е и най-многолюдната страна в Африка! Разбира се, струва си да се припомни, че тези страни също са финансово отслабени от пандемията.

Недостигът на пшеница или увеличаването на цената на пшеницата ще се отрази на основните хранителни продукти като хляб, макаронени изделия и зърнени храни.

Освен това на Русия и Украйна се падат 70-80% от световния износ на слънчогледово масло (слънчогледът е националното цвете на Украйна). ЕС внася около 200 000 тона украинско слънчогледово масло месечно.

Сезонът за засаждане на растения продължава от април до май и вероятно ще бъде засегнат от конфликта. Рзселването или бягството от страната ще доведе до недостиг на работници по полетата. Малко вероятно е ситуацията да се подобри скоро. Може да стане само ако конфликтът приключи скоро. Но дори и тогава са неизбежни сериозни последици. Ако това продължи и през пролетта и лятото, можем да очакваме остър недостиг.

Супермаркетите в Испания и Италия вече започнаха да ограничават продажбата на слънчогледово олио, след като военната операция в Украйна накара хората панически да се втурнат да го купуват. Но то не се купува само от потребителите за лична употреба. Слънчогледовото олио често се използва за приготвяне на пържени закуски като чипс, така че компаниите могат да повишат цените на тази категория продукти.

Царевицата е друг основен продукт, който се отглежда предимно в Украйна и Русия. Те са на четвърто и пето място по износ на царевица и представляват около 20% от общия световен износ на тази култура.

Очакваше се тази година Украйна да отгледа най-голямата си реколта от царевица досега и да изнесе почти 80% от произведеното количество. Тъй като пристанищата са затворени в разгара на експортния сезон за този продукт, малко вероятно е царевицата да успее да поскъпне изобщо.

Царевицата също има много приложения и не става въпрос само за това, че тя ще бъде в недостиг като краен продукт за хората. Недостиг от нея ще изпитат и производителите на месо, наред с други, тъй като с царевица се хранят животните в много части на света и повишаването на цените може да доведе до повишаване на цените на месото.

Както виждаме, хранителният цикъл е затворен и ако има проблем с достъпа до една основна култура, веднага възникват проблеми и с други продукти. Колко важни са Украйна и Русия заедно за "изхранването на света", много хора тепърва ще разберат.

Искам да ви напомня и за сериозния проблем с доставките на торове. Аграрната промишленост се нуждае от тях, за да постигне целите си. Торовете никога не са били толкова скъпи, тъй като износът им от Русия е спрян. Производството им в Европа също е спряно поради повишаването на цените на природния газ, който е основна съставка на азотните торове като карбамида.

Но още преди конфликта в Украйна световната верига за доставки на храни беше в затруднено положение. Сложните вериги за доставки и непредсказуемите условия, които често са резултат от изменението на климата, вече доведоха до най-високото ниво на цените на храните от десетилетие насам. За милионите хора, останали без работа заради пандемията, купуването на храна вече е проблем.

Броят на хората, живеещи на ръба на глада, се е увеличил от 27 милиона през 2019 г. на 44 милиона. Това сочат данни, публикувани този месец от Световната програма по прехраната на ООН.

Ситуацията несъмнено ще се влоши от бума на потребителската паника. В някои региони хората вече са се втурнали към магазините и често снимките на празните рафтове казват много повече от всяко пазарно проучване!

Паническото купуване на храна може да направи нещата много трудни, поне в началото, и това се е случвало и преди. Помислете само как хората купуваха тоалетна хартия в началото на пандемията. В крайна сметка не се стигна до остър недостиг, но веригата за доставки беше подложена на силен натиск.

Можем да очакваме, че в условията на криза държавите ще се "затворят", за да изхранват само собственото си население. Така че пазарите може да бъдат затворени заради блокадата на износа.

За съжаление, за много държави продоволствената независимост е просто невъзможна, особено ако се налага бързо приспособяване.

С появата на заплахата от недостиг на храна и повишаването на разходите за живот, на преден план излиза ограничаването на разхищението на храна. Според някои данни, до 20% от цялата храна, произведена в Европа, се изхвърля - това са 88 милиона тона храна всяка година. Смайващо и ужасяващо. Знаем кой страда най-много в тази ситуация: със сигурност не тези, които изхвърлят храна, а тези, които са по-внимателни с нея...

Като се има предвид, че проблемът вече е налице и че може да се задълбочи още повече, е наложително конфликтът в Украйна да бъде прекратен възможно най-скоро. (БГНЕС)