Дрехи, компютри, храна - руските войници взимат каквото могат от Украйна

Когато руските войници напуснали село Нови Биков след месец окупация, Наталия Самсон се върнала в къщата си, за да открие, че са откраднали парфюми, бижута, малко вино, скутер, нова възглавница и колекция от стари монети.

Няколко дни по-късно тя отива в селското училище, където работи като заместник-директор, и открива, че руснаците са взели повечето компютри, проектори и друго електронно оборудване.

В кабинета на директора отворена ножица е забита в плазмен екран, който бил оставен като опит да се гарантира, че това, което не може да бъде откраднато, е унищожено.

"Хората ги видяха как товарят всичко на камиони "Урал"... всичко, което можеха да вземат", казва Самсон пред The Guardian, клатейки глава невярващо. Ограбени са десетина къщи по главната улица на селото, както и всички магазини. Други селяни съобщават, че са били задигнати перални машини, храна, лаптопи и дори диван.

През последната седмица, по време на репортажи от много места, където руски войски са окупирали украинска територия, The Guardian събира доказателства, които предполагат, че плячкосването от руски сили не е било просто акт на няколко своенравни войници, а систематична част от руското военно поведение в множество градове и села.

Съобщенията за грабежи предизвикаха широко възмущение сред украинците, както и сред руснаците, които се противопоставят на войната.

"Тези, които се бият така, не са редовна армия, а тълпа", пише Владимир Пастухов, либерален руски политолог, който е колумнист в "Новая газета". "Дори в съветските и нацистките армии се водеше борба срещу плячкосването, доколкото е възможно, макар и не винаги успешно. В руската армия... това е форма на допълнителна мотивация на личния състав."

В един апартамент в Ирпин, град извън Киев, който беше частично контролиран от руските сили през част от последния месец, едно семейство се върна у дома, за да разбере, че там са живели руски войници.

Те открили изхвърлени бутилки с алкохол, опаковки за храна и фасове от цигари, разпръснати из апартамента, големи купчини фекалии, блокиращи тоалетните, и семейни снимки, разкъсани и разхвърлени из къщата. Те също така осъзнават, че много неща са изчезнали.

"Взели са всичките ни дрехи – буквално всичко, мъжки и женски палта, ботуши, ризи, якета, дори роклите и бельото ми", казва един от жителите, който поиска имената на семейството да не се използват.

Според Hajun, беларуски разследващ медиен проект, повече от 128 пакета – общо близо 3000 кг товари – са изпратени само до Рубцовск от беларуския граничен град Мазир. Това става ясно от видеозапис, заснет на 2 април този месец.

Рубцовск, който се намира в южната част на Алтайския край на Русия, е беден град, известен с четири затвора.

Данните за колетите са събрани по време на тричасов видеозапис от наблюдение, който показва как руски войници опаковат дрехи, телевизори, инструменти, риболовно оборудване, акумулатори и други битови предмети в пакети, преди да бъдат изпратени до Сибир или дори до руските градове в близост до Тихия океан.

Във видеозаписа войници се шегуват с други клиенти, докато се въртят из тесния офис с часове, смеейки се, когато войник влиза с откраднат електронен скутер, за да бъде изпратен обратно в Русия.

Hajun публикува данните на 16 руски войници, които са изпратили колети обратно в Русия на 2 април от офисите на CDEK - руска компания за експресни доставки, която работи в бившия Съветски съюз. Напливът на ограбени стоки, както и нарастващото внимание към руските грабежи в Украйна, накараха компанията да започне да изисква сметка за продажба или чек от магазин, за да изпрати стоки в чужбина.

Hajun идентифицира Евгений Коваленко като войника, изпратил най-много товари през този ден: 17 колети с обща тежест 440 кг. Според Hajun колетът включвал инструменти, високоговорители, маса и палатка.

The Guardian се опита да се свърже с редица войници, обвинени в грабеж, но безуспешно.

Руският социолог Александра Архипова казва, че не само бедността и материалният недостиг сред войниците са довели до масовите грабежи.

"Много руски войници смятат, че тази война е абсолютно безполезна и безсмислена. Това е абсурдна война и те осъзнават, че са в Украйна с непосредствен риск да бъдат убити... Така че те си мислят: "Ще взема този компютър, защото детето ми се нуждае от компютър в Русия". Това прави една безсмислена ситуация по-малко абсурдна и по-практична", обяснява тя.

Това обаче не обяснява разрушенията, които съпътстват грабежите. Много хора са намерили къщите или предприятията си обезобразени с проруски графити. В град Тростянец войници са размазали фекалии по стените на магазин за месо, който също ограбили. Много домове изглежда са били демонстративно разбити.

Често жертвите са хора, живеещи скромен живот, които сега остават без нищо.

В село Стари Биков, източно от Киев, семейство Андруша е загрижен преди всичко за местонахождението на дъщеря им Виктория, която е отвлечена от руски войници на 26 март по подозрение, че е снабдила украинските власти с координати на руските позиции. Тя е държана за един ден с други затворници, преди да изчезне и оттогава не е била виждана.

Баща й Никола Андруша съобщи, че войници са ограбили семейството по време на претърсвания в дома им, вземайки електроника и пари в брой.

"Аз не съм богат човек. Имахме около 3000 долара и около 60 000 гривни. Но за мен това бяха големи пари. Искахме да направим ремонт на къщата – аз, жена ми и дъщеря ми", споделя той. Войниците взели  и лаптопа на семейството, както и мобилните им телефони.

Потвърждението за широко разпространени грабежи беше предшествано от телефонно аудио, изтекло от украинското разузнаване, което твърди, че разкрива руски войници, обсъждащи със съпругите си какво да крадат, докато са в Украйна. Автентичността на прихващаните не може да бъде потвърдена, но сведенията от освободените райони им придават достоверност.

"Обзалагам се, че всички момчета са взели нещо от там", казва една съпруга на съпруга си в едно от изтеклите телефонни обаждания. Обзалагам се, че не си сам.

"Всеки има чанта със себе си", отговоря войникът.