Защо някои украинци избраха да се върнат в Киев?

Някои украинци започнаха да се връщат по домовете си, докато Русия пренасочва огневата си мощ в източната част на страната.

Сега около половин милион души от трите милиона украинци, бягащи от войната, се връщат по домовете си. Въпреки че сирените за въздушни нападения продължават да вият из града, мнозина се връщат в апартаментите и работните си места, за да се опитат да намерят някаква нормалност сред хаоса. Ето какво казват някои от тях пред VICE:

Катерина Михалко, 20 г.

Реших да се върна в Киев в края на март, когато украинската армия освободи Буча, Ирпин и Бородянка. Беше жизненоважно да отида в района на Киев, да говоря с местните хора там, да видя всичко с очите си и да разбера как да помогна. Сега, когато няма битки в района, просто чувствам, че трябва да съм тук за да помогна да възстановим бедствието, оставено от Русия.

Връщането в Киев беше дълго, 12-часово пътуване. Влакът не можеше да пътува по най-лесния маршрут и светлините вътре бяха изключени от съображения за сигурност. Беше странно пътуване, но в същото време беше най-важното в живота ми, защото се прибирах у дома. Влакът пристигна през нощта след началото на полицейския час. В Киев трябва да имате специални документи и пропуск, за да се придвижвате из града през нощта.

Докато минавахме през контролно-пропускателни пунктове в Киев, почувствах благодарност. На улицата нямаше коли, а в центъра на града не светеше уличното осветление. Киев изглеждаше различно, но аз бях най-щастливият човек да се върна у дома.

Всеки гражданин в Киев сега е съсредоточен върху защитата на украинската свобода - като е част от териториалната отбрана или полицията, купува хуманитарна помощ или управлява бизнеса си в подкрепа на икономиката.

Ще направя всичко по силите си, за да обновя района на Киев чрез проекти за обновяване и да събера повече средства за украинската армия.

Алексей Соболев, 38 г.

След началото на войната екипът ми се пръсна из цялата страна. И така, след като евакуирах семейството си в Словакия, тъй като така или иначе съм разселен, реших да не оставам никъде конкретно, а да отида до градовете, където са моите колеги. Посещавал съм повечето от тях, които са отседнали в западната част на Киев. 10 дни след бягството на руснаците от Киев се върнах в столицата.

Ще помня завръщането си в Киев до края на живота си. След като отидох с колата си до жилищния си комплекс и взех багажа си, неволно започнах да си тананикам мелодия. Не разбрах каква мелодия беше, докато не стигнах до вратата на апартамента. Не знам защо, но си тананиках украинския национален химн. Така влязох в апартамента. Беше наистина приятно. Не съм преживявал нещо подобно преди – завръщане у дома. Апартаментът беше наред и дори растенията бяха някак си добре. Изпитвах истинска радост от всяко действие, коетоизвършвах. Отваряне на килера. Проверка на телевизора. Оправяне на леглото. Готвене. Всичко беше такова, каквото трябва да бъде. Истинска радост.

Това, което вече забелязах, след като се върнах, е, че градът вече е като лабиринт.  Има много контролно-пропускателни пунктове и понякога обичайните маршрути, които използвате, са блокирани. Освен това има полицейски час от 21:00 часа, така че всички магазини затварят в 19:00 часа за да могат работниците им да могат да се приберат навреме.

Хората в Киев са добре. Те се фокусират върху рестартиране на обичайния си бизнес. Това, което определено забелязвам, е, че хората наистина оценяват всички признаци на нормалния живот. Като посещение на кафене или магазин за хранителни стоки.

Дмитрий Колоах, 34 г.

Бях в западната част на Украйна 40 дни. Започнах да се вписвам в местния живот, но беше толкова странно, защото това не е моят живот. Започнах да живея живота на друг човек. Всичко това бе много странно за мен, така че реших да се върна към своята реалност. Вече е съвсем друго, но е мое. Ето защо реших да се върна в Киев.

Никога не съм отсъствал от дома толкова дълго. Беше странно, но е подобно на първите дни от пандемията от COVID-19, когато градът беше напълно празен и също беше пролет. Бях в шок, но като цяло знам какво е, когато видите Киев такъв, защото беше същото по време на локдауна.

Има усещане от безпокойство, защото ракетните сирени се включват три до четири пъти на ден – през нощта и сутринта – и е малко страшно, защото сега Русия казва, че ще бомбардира Киев, ако украинците започнат да бомбардират Русия. Тук наистина не можете да се отпуснете. Това е наистина нова реалност за всички нас - имам готова раница за спешни случаи. Трябва да имате някои инструменти за незабавно евакуиране, ако е необходимо.

Сега всеки се опитва да създаде малък бизнес, като кафене. Всички тези малки, дребни неща, за да се върне градът, защото много хора имат нужда от работа. Всеки се опитва да направи нещо и е много приятно. Това е много мотивиращо, защото всички хора разбират, че ако не работят, икономиката няма да работи.

Засега съм тук и съм наистина щастлив.