Руските сили бяха на косъм да ме заловят, заяви Зеленски

Украинският президент Володимир Зеленски описва в интервю за сп. „Тайм“ как руските сили са били близо до залавянето или убийството му в първите часове на инвазията.

Пред репортера Саймън Шустер Зеленски описва как руските войски са били близко до реализирането на плановете си да превземат правителствения квартал в първия ден на нахлуването, да заловят президента и семейството му.

Украинските военни казали на президента, че руски щурмови екипи са се спуснали с парашути в Киев, за да убият или заловят него и семейството му.

С падането на нощта в първия ден на войната около правителствения квартал избухват престрелки, пише Шустер. "Охранителите вътре в комплекса изгасили осветлението и донесли бронежилетки и автомати за Зеленски и около дузина негови помощници".

Според Шустер руските войски са направили два опита да щурмуват комплекса, докато семейството на Зеленски все още е било вътре.

На следващата вечер, след като отхвърля предложенията да отиде на по-сигурно място - включително да бъде евакуиран от американски и британски сили, което би му позволило да създаде правителство в изгнание, Зеленски излиза на двора, за да запише известното вече видеосъобщение на телефона си.

В онзи момент Зеленски казва, че наистина е осъзнал ролята си във войната. "Разбираш, че те наблюдават", казва той пред списанието. "Ти си символ. Трябва да действаш по начина, по който трябва да действа държавният глава".

В контекста на войната в Украйна британският печат обръща внимание на плановете на британската армия да изпрати 8000 свои войници в Източна Европа за участие в мащабни учения от Северна Финландия до Република Северна Македония, пише в. „Телеграф“.

„Гардиън“ посочва, че това е най-мащабното разполагане на британски войски на континента след Студената война. По думите на министъра на отбраната Бен Уолъс изпращането на танкове, артилерийски оръдия, бронирани щурмови машини и самолети е "демонстрация на солидарност и сила". Провеждането на мащабни учения в цяла Европа е силно предупреждение към руския президент Владимир Путин да не напада териториите на НАТО. Като допълнително послание към Кремъл, ядрени подводници от Обединеното кралство, САЩ и Франция акостираха в британската военноморска база Фаслейн, близо до Глазгоу.

„Телеграф“ посочва,  че по-рано тази седмица арсеналът на британската подводница „Одейшъс“ е бил зареден с ракети „Томахоук“ във военноморската база в Гибралтар.

Предполага се, че всички подводници се подготвят за участие във военноморските учения в северната част на Атлантическия океан, които трябва да започнат през следващите дни.

Демонстрацията на мощта на НАТО намира израз и в думите на генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг, който вчера каза, че е обсъдил с Финландия и Швеция начини да се постигнат договорености за тяхната защита срещу евентуални руски агресивни действия, преди сигурността на тези държави да бъде гарантирана с потенциалното им присъединяване към пакта.

„Когато Русия се опитва по някакъв начин да заплаши Финландия и Швеция да не кандидатстват, това просто демонстрира как Русия не зачита основните права на всяка нация да избере своя собствен път“, каза Столтенберг. „Така че ние сме в диалог с Финландия и Швеция. Решението зависи от тях,  но ако решат да кандидатстват, Финландия и Швеция ще бъдат горещо приветствани“, каза още генералният секретар на пакта, който очаква процесът да върви бързо.

Американският печат отразява инвазията в Украйна в две посоки.

Едната е руският ракетен обстрел срещу  Киев по време на визитата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. „Ню Йорк пост“ съобщава,  че при нападението в Киев са ранени близо дузина души, включително един, който е загубил крака си. Обстрелът бил извършен един час след като украинският президент Володимир Зеленски даде пресконференция с Гутериш, който заяви, че Украйна се е превърнала в "епицентър на непоносима мъка и болка", посочва изданието.

„Ню Йорк таймс“ обръща внимание на поисканото от президента Джо Байдън значително увеличаване на американския ангажимент във войната на Украйна срещу Русия. Президентът поиска Конгреса да одобри отпускането на 33 млрд. долара за повече артилерия, противотанкови оръжия и друга техника, както и за икономическа и хуманитарна помощ. Всекидневникът отбелязва, че при реализиране на това искане САЩ са на път „да похарчат тази година толкова, колкото средно годишно са изразходвали за водене на собствената си война в Афганистан, или дори повече“.
/БТА/