Историята на Анастасия и Артър, които спасиха 30 кучета в Украйна

Снимката на млада жена, държаща се здраво за поводите на девет кучета под зловещо тъмно небе, се разпространи светкавично в социалните мрежи по време на битката за Киев.

Очевидната храброст на жената, която се опитваше дръзко да се евакуира през разрушен мост, обект на руския огън, и уязвимостта на животните, някои от които бяха приковани в кучешки инвалидни колички, олицетворява за мнозина жестокостта на войната, водена от Владимир Путин и достойнството на украинския отговор.

Пълната история на изпитанията на Анастасия Тиха, 20- годишна студентка по ветеринарна медицина последна година, и нейния съпруг Артър Лий, на 26-години, е може би дори по-поразителна от снимката, за която двойката откри, че е станала популярна, когато Тиха я вижда по новините, а водещата съобщава, че тя е мъртва.

Говорейки в Ирпин, град на 13 мили северно от Киев, откъдето двойката бяга на 9 март, Тиха казва пред "The Guardain", че в крайна сметка са направили общо седем преминавания по моста, всеки един под обстрел.

"Имахме твърде много работа, която да свършим, за да се тревожим или страхуваме", разказва Тиха, която управлява приют за животни в Ирпин от четири години и която по време на това първо пътуване се опитва да избяга с 19 кучета, пет котки, костенурка, хамелеон, два гущера Тритон, аксолотъл и хамстер.

Решението за бягство не било лесно, но руснаците се бориха с контрола над града, нямаше ток или течаща вода и кучетата трябваше да пият от аквариума на приюта.

35-годишната Снижана Бугрик, приятелка, участвала в намирането на изоставени животни и животни с увреждания за приюта на Тиха и Лий, убеждава двойката, че нямат друг избор, освен да напуснат.

"Снижана каза, че трябва да тръгваме или ще бъдем убити, че това е последният шанс за нас и за животните да оцелеем", спомня си Тиха. "Тя беше права", добавя Лий. "Къщата ни по-късно беше в центъра на тежките битки."

До моста, където украински войници помагаха на хората да преминат, били две мили пеша.

Две от кучетата – Стронг и Бейли, които са със счупени гръбнаци – бяха в инвалидни колички, докато Лайф, четиригодишно куче с ампутирани крака, беше отказала да бъде завързана и се влачеше. "В един момент си помислих, че няма да успеем", казва Лий, "но Снижана се обади и каза, че от другата страна ще има микробус, който да помогне".

Отнема им три часа, за да стигнат до моста. Едно от кучетата на име Пандора, едногодишна  нечистокръвна белгийска овчарка, беше толкова ужасена, че отхапва част от езика си, докато четири от другите, включително собственото куче на двойката, Зевс, гонче, са толкова уплашени от звуците на войната, че сдъвкват поводите си и бягат.

Пристигайки изтощени на украинския контролно-пропускателен пункт до моста, двойката и животните им привличат вниманието на пресфотографите, които се тълпяха около тях.

"Тогава беше направена тази снимка – просто исках да ни позволят да стигнем до моста", казва Тиха. "Бях притеснена, защото имаше изгорени коли и много счупени стъкла и метал и не исках животните да бъдат наранени"

На помощ им се притича група украински войници, отвеждайки фотографите. "Имаше експлозии и стрелба, но след две седмици руска окупация бяхме свикнали с това", казва Лий.

Двойката намерила минивана и той ги отвел в югозападен квартал на Киев, където на тях и животните им била предоставена сауна отстрани на къща.

На следващия ден двойката открива, че в цяла Украйна се говори за техните приключения и че Тиха се смята за мъртва. Те били решени да се върнат, за да намерят Зевс и другите кучета, които избягали от страх.

"Бяхме в сауната в продължение на пет дни, но всеки един от тези дни Анастасия отиваше на украинския военен контролно-пропускателен пункт и настояваше да й бъде позволено да вземе избягалите кучета", казва Лий. Всеки ден командирът на пункта отказваше и всеки ден тя се връщаше. Накрая го накараха да се подчини."

След като преминават моста, отново под обстрел, те се изправят пред три мили пеша до приют за изоставени животни, където знаят, че има гладни кучета, които се нуждаят от помощ.

"Това беше трудна разходка, защото носихме цялата тази тежка храна", разказва Лий. Те се връщат в собствения си дом, където намерат Зевс и вземат кучета на някои съседи, като така броя на животните, които спасяват при това преминаване, става пет.

Те правят още две пътувания обратно, за да приберат и останалите избягали кучета.

Лий казва, че последното им пътуване обратно до Ирпин на 29 март е било най-страшното. "Съветът каза, че руснаците са си отишли предишния ден и че е безопасно – но не беше", спомня си той. "Бомбите падаха само на 2 метра от нас. Скрихме се между минивана и оградата, но беше близо."

Сега те се завръщат в Ирпин в нова къща под наем. Тъй като толкова много негови жители са напуснали, тяхната колекция от приютени животни е нараснала до 30 кучета и 10 котки. Те са, казва двойката, просто щастливи, че живеят живота, който обичат.