Максим - студентът, който за една вечер стана украински войник

Максим Лутсук изглежда по-възрастен и по-сериозен и прави по-малко шеги, отколкото когато се среща за пръв път с екипа на BBC в дните след нахлуването на Русия в Украйна. Тогава 19-годишният юноша току-що приключва с университета и доброволно се включва в армията.

Миналата седмица той се отправя на трудно пътуване от фронтовата линия на Донбас, използвайки по-малките  пътища през нощта, за да избегне артилерийски огън, да вземе провизии за своето подразделение и да разкаже какво е да се биеш с руснаците.

BBC се среща с Максим в Бахмут - малък град в обсега на руската артилерия. Някои от сградите там са в руини, а градът е почти изпразнен от цивилни.

В продължение на три седмици Максим и неговите другари се борили да запазят контрола върху позиция, която наричат Serber - на името на малко куче, което осиновили. Тя била в разрушена бивша фабрика в Рубижне, град, който в крайна сметка падна.

"Беше като ад. Нямаше добри позиции за защита. Бяхме в окопи, понякога убежища от съветско време и пожарна", разказва той.  Неговото подразделение е било обстрелвано с танков огън около 25 пъти на ден. "Един от приятелите ми беше убит там и може би 10 или 15 момчета бяха сериозно ранени."

Сега лятото е тук, а плодородната черна почва на Украйна кипи от живот, а най-смъртоносните боеве са в Донбас. Руските генерали са научили уроците си от победите на врага около Киев и Харков.

Поражението през март накара руската армия да отстъпи през април и май от това, което знае най-добре. Силите на Кремъл и страховитата огнева мощ сега са съсредоточени в тесен сектор на Източна Украйна. Те са близо до изтласкването на украинските сили от Луганск - един от двата региона, съставляващи Донбас. Другият, Донецк, където Украйна има по-голям отпечатък, вече е ударен от руската артилерия.

За първи път BBC се среща със студента по биология Максим в началото на март. Той и неговият приятел от университета Дмитро Кисиленко, 18-годишен, който учи икономика, се записват да се бият малко след като Русия започна инвазията си.

Докато чакаха заедно с други като тях, в лютия студ, за да бъдат откарани с автобус до техния тренировъчен център, те изглеждаха като млади момчета, които отиват на фестивал или къмпинг, с изключение на старите калашници, които току-що им бяха дадени. Те бяха изпълнени с непобедимото усещане, което младите мъже са изпитвали, отивайки на война в Европа през пропитите с кръв години на 20-ти век - вълнение, депресия и тревожност. Това беше знак за голямата война, която предстои.

През март Максим и Дмитро, както и всички украинци се адаптираха, както винаги правят хората по време на война. След първоначалния шок старият живот и рутината избледнява в нова, всепоглъщаща версия на реалния живот. По време на краткото им обучение в началото на март Максим говори с BBC как войната променя всичко. Сега той вече звучеше стар за годините си.

"Не можем да се срещнем с нашите жени, приятелки, деца. Не можем да си вършим работата, както правехме преди нахлуването. Но всички разбират, че сега имаме по-важна мисия. Ще продължим да правим бизнес, децата ни ще растат. Ще целуваме жените и приятелките си много пъти, но след войната."

Техният живот, този на всеки украинец, се преобърна с главата надолу, когато руснаците нахлуват на 24 февруари. Така е и с живота на всички останали, които не сме украинци.

Въпреки напредъка на Русия, Максим запазва твърдата си решимост да се бие. Неговият приятел Дмитро, който се биеше в битката за Киев, остава в столицата. Тъй като са студенти, службата в Донбас не е задължителна.

"Ще останем докато е необходимо. Ние сме готови да замръзнем в окопите, да загубим слуха си. Готови сме дори да умрем там, но ще спечелим толкова време, колкото е необходимо на целия цивилизован свят, за да победим Русия."

Той няма време за хора, наричащи себе си съюзници на Украйна, които казват, че трябва да дадат от територията си на Владимир Путин.

"Мисля, че няма как да се сключи сделка с Путин. Путин разбира само езика на куршумите, кръвта, военните престъпления и нищо друго. Невъзможно е да се каже вземете тази част от земята и войната ще свърши".

Но как войната променя Максим?. В началото на годината той организира концерти и се занимава с младежка политика в Киев.

"Дори сега не мога да отговоря точно, защото е много трудно да приемеш, че някои от приятелите ти са умрели в ръцете ти. Трудно е да се живее с този факт... и когато напуснахме Рубежне, беше трудно за да разберем, че сме загубили битката за тази фабрика, за един от ключовите градове на Луганска област."

"Войната на светлината и тъмнината"

Още през март Максим се шегува, че не е казал на родителите си какво точно прави в униформа.

"Сега родителите ми ме разбират на 100%. Опитвам се да им се обаждам всеки път, когато мога. Мама ми изпрати униформа за мен и братята ми." Баща му се опитал да се присъедини към териториалната отбрана в родния град на Максим, Суми. "Но той е на 65 и е твърде стар, за да се бие. Така че, когато му отказаха, той ми се обади и каза "Максим, мога ли да стана част от твоето подразделение?"

"Те ме разбират. Подкрепят ме психически и финансово."

Донбас е пълен със знаци, че украинците очакват да загубят повече територия заради тази руска офанзива. В тила са изкопани нови линии от окопи. Конвои от огромни, скъпи трактори се движат на запад. Усъвършенстваните тежки оръжия, които трябва да се опитат да съпоставят и дори превъзхождат руската огнева мощ, пристигат, но все още не достатъчно бързо, за да принудят нашествениците да отстъпят.

Студентът Максим се превърна в фронтов войник. Той вярва в мисията на живота си.

"Ние се борим за свободата на целия свят, на целия цивилизован свят и ако някой си мисли, че това е украинско-руска война, не е. Това е война на светлината и мрака между Русия и целия свят. "