OOН: Светът е на крачка от "ядрено унищожение"

Генералният секретар Антонио Гутериш алармира за войната в Украйна, ядрените заплахи в Азия и Близкия изток и други напрежения, като предупреди, че "човечеството е само на едно недоразумение, на една грешна преценка от ядрено унищожение".

Предупреждението беше отправено в понеделник, когато беше открита отложената от пандемията конференция за преразглеждане на 50-годишния Договор за неразпространение на ядреното оръжие, чиято цел е да се предотврати разпространението на ядрени оръжия и в крайна сметка да се постигне свят без ядрени оръжия.

Заплахата от ядрена катастрофа беше повдигната и от СAЩ, Япония, Германия, ръководителя на ядрената комисия на ООН и много други оратори при откриването на конференцията.

Русия, която беше подложена на критики от някои оратори, не направи обръщението си в предвидения за понеделник час, но се очакваше да говори във вторник. Представителят на Китай трябваше да говори във вторник.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че Северна Корея се готви да извърши седмия си ядрен опит, Иран "или не желае, или не може" да приеме споразумение за връщане към ядреното споразумение от 2015 г., целящо ограничаване на ядрената му програма, а Русия "участва в безразсъдни, опасни ядрени саботажи" в Украйна.

Той цитира предупреждението на руския президент Владимир Путин след инвазията на 24 февруари, че всеки опит за намеса ще доведе до "последици, които никога не сте виждали", като подчерта, че страната му е "една от най-мощните ядрени сили".

Японският министър-председател Фумио Кишида заяви, че разделенията в света след последната конференция за преглед през 2015 г., която приключи без консенсусен документ, са станали по-големи, като добави, че заплахата на Русия да използва ядрени оръжия във войната в Украйна е допринесла "за световната загриженост, че още една катастрофа чрез използване на ядрено оръжие е реална възможност".

Германският министър на външните работи Аналена Баербок заяви, че "безразсъдната ядрена реторика" на Москва след нахлуването ѝ в по-малката ѝ съседка "излага на риск всичко, което ДНЯО е постигнал за пет десетилетия".

"Ние вярваме, че ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води, и се обявяваме за равна и неделима сигурност за всички членове на световната общност", заяви руският лидер.

Блинкен също така отбеляза, че Русия е завзела най-голямата атомна електроцентрала в Европа в Запорожие и я използва като военна база, за да обстрелва украинците, "знаейки, че те не могат и не искат да стрелят обратно, защото могат случайно да ударят ядрен реактор или високорадиоактивни отпадъци в хранилището". Според него това извежда идеята за "жив щит на съвсем различно и ужасяващо ниво".

Делегацията на Русия в ДНЯО направи изявление в понеделник вечерта, в което категорично отхвърли твърдението на Блинкен, че Русия използва Запорожската централа като военна база, като заяви, че ограничен брой военнослужещи са там, "за да гарантират безопасността и сигурността на централата".

Рафаел Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия, заяви, че конфликтът в Украйна е "толкова сериозен, че призракът на потенциална ядрена конфронтация или авария отново надигна ужасяващата си глава".

 Той предупреди, че в Запорожската атомна електроцентрала "ситуацията става все по-опасна с всеки изминал ден", и призова всички страни да помогнат за осъществяването на посещението му в централата с екип от експерти на МААЕ по безопасността и сигурността, като заяви, че усилията му през последните два месеца са били безуспешни.

Гутериш заяви, че едномесечната конференция за преглед се провежда "в момент на ядрена опасност, невиждан от разгара на Студената война".

Конференцията е "възможност да се изработят мерките, които ще помогнат да се избегне сигурна катастрофа, и да се постави човечеството на нов път към свят, свободен от ядрени оръжия", каза той.

Гутериш обаче предупреди, че "геополитическите оръжия достигат нови върхове", почти 13 000 ядрени оръжия се намират в арсеналите по света, а страните, търсещи "фалшива сигурност", харчат стотици милиарди долари за "оръжия на деня на Страшния съд".

"Всичко това в момент, когато рисковете от разпространение на оръжия нарастват, а предпазните огради за предотвратяване на ескалация отслабват", каза той, "и когато кризите - с ядрен подтекст - се разрастват от Близкия изток и Корейския полуостров до нахлуването на Русия в Украйна и много други фактори по света."

Гутериш призова участниците в конференцията да предприемат няколко действия: спешно да засилят и потвърдят "77-годишната норма срещу използването на ядрени оръжия", да работят неотклонно за премахването на ядрените оръжия с нови ангажименти за намаляване на арсеналите, да се справят с "тлеещото напрежение в Близкия изток и Азия" и да насърчават мирното използване на ядрените технологии.

"Бъдещите поколения разчитат на вашия ангажимент да се отдръпнете от бездната", помоли той министрите и дипломатите. "Това е нашият момент да се справим с това основно изпитание и да вдигнем веднъж завинаги облака на ядреното унищожение."

Японецът Кишида, припомняйки родния си град Хирошима, където през август 1945 г. е хвърлена първата атомна бомба, повтори много от думите на Гутериш, като заяви, че пътят към свят без ядрени оръжия е станал по-труден, но "отказът не е опция".

Договорът за неразпространение на ядреното оръжие е в сила от 1970 г. и е най-широко прилаганото споразумение за контрол на въоръженията - в него членуват около 191 държави.

Съгласно неговите разпоредби петте първоначални ядрени сили - Съединените щати, Китай, Русия (тогава Съветски съюз), Великобритания и Франция - се съгласиха да преговарят за премахване на арсеналите си някой ден, а държавите без ядрени оръжия обещаха да не придобиват такива в замяна на гаранция, че ще могат да развиват ядрена енергия за мирни цели.

Индия и Пакистан, които не се присъединиха към ДНЯО, се сдобиха с бомба. Така постъпи и Северна Корея, която ратифицира пакта, но по-късно обяви, че се оттегля от него. Смята се, че Израел, който не е подписал договора, разполага с ядрен арсенал, но нито потвърждава, нито отрича това.

Срещата, която приключва на 26 август, има за цел да постигне консенсус относно следващите стъпки, но очакванията за постигане на съществено - ако изобщо има такова - споразумение са малки.