Ток, игли, побой: Говорят измъчваните украинци в Изюм

За тези, държани във влажните килии на мазето на импровизиран руски затвор в украинския град Изюм, имаше повече от един вид изтезания. Окупаторите имаха набор от методи.

67-годишният Михайло Иванович казва, че е преживял повечето от тях. (ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Може да намерите следното описание за обезпокоително.)

Седейки в отделение в главната болница на града - която бе тежко засегната от обстрел - пенсионерът разказва за малтретирането, което е претърпял: токов удар, побои, счупени кости и игли, поставени под кожата.

Лявата му ръка е бинтована. Той е уморен, но гласът му е непоклатим. "Измъчваха ме 12 дни", разказва той пред BBC.

"Биха ме навсякъде. Счупиха ми ръката. Един руснак я държеше, а друг я биеше с тръба. Биха ме до толкова, че не усещах нищо. Пускаха ми ток на върха на пръстите."

След това забивали игли в гърба му.

"Бяха дълги и ги пъхнаха под кожата ми тук и тук", казва той, сочейки към раменете си. "Извадиха ме оттам полумъртъв, когато нашите сили освободиха града."

Това се случи на 11 септември, когато украинските сили нахлуха в града, слагайки край на повече от пет месеца руско управление. По време на окупацията руснаците използваха града като плацдарм за атаки в района на Източен Донбас и като ключова логистична база.

Михайло е задържан заедно с други, заподозрени от руснаците в саботаж. Затворниците бяха с качулки, споделяйки тесните условия и малтретирането.

"Всички държани с мен бяха измъчвани", казва той. "Понякога вадеха някого от килиите по два или дори три пъти на ден. Видях как изнасяха някого. Мисля, че беше мъртъв.“

Михайло носи кръст около врата си върху раирана тениска. От BBC го питат дали се е молил по време на престоя си в килиите. "Разбира се", отговаря той. "Трябваше да се моля. Всеки би се молил там."

Изтезанията са извършени в полицейския участък в Изюм. Сега там цари безпорядък. Липсват врати, прозорците са счупени. Подобно на голяма част от Изюм, той е обстрелван от руснаците, преди да превземат града.

Килиите на двата долни етажа са малки и голи, с изключение на мръсно спално бельо и някои изхвърлени дрехи.

В една килия някой е гравирал линии на стената, записващи продължителността на пленничеството му. Тишината е нарушена от украински войник. "Изглежда, че всички тези стени са пълни с болка и страдание", казва той.

Разказът на Михайло за това, че е претърпял токови удари, отразява други свидетелства, които бяха разпространени наскоро от новоосвободените райони - включително от бивш журналист на име Максим, който твърди, че е държан в същите килии.

"Те прикрепят електроди и свързват ток, а вие започвате да се тресете", разказва той. "Падах от стола. Болката беше много силна. Беше пълен мрак. Измъчваха ни в пълен мрак. Имаха челници. Попитах съкилийниците колко време съм отсъствал, а те ми казаха 40 минути. Мислете, че губите съзнание след 15 до 20 минути."

Украйна се стреми да докаже, че изтезанията на цивилни, които са военни престъпления, са били систематични, а не случайни. Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че през последните дни са открити "10 стаи за изтезания" в райни в провинция Харков, превзети от украинските сили.

На кратко разстояние от затвора следователите работят, претърсвайки повредена офис сграда, използвана от руснаците като команден център. Над вратата все още виси табела с надпис "полиция" на руски. Вътре на бюрото има прелиствано издание на руски всекидневник.

Водещият изследовател Леонид Пустовит, облечен в бял защитен гащеризон, прави мрачно откритие. Той отваря едно чекмедже, за да покаже брадва, по която има следи от нещо, което прилича на кръв.

"Нашето разследване ще разкрие чия е кръвта", казва той пред BBC.

Той също така е намерил списък за наблюдение, воден от руснаците, с имената на онези, за които се смята, че подкрепят украинското правителство. "Те бяха наречени "онези с екстремистките възгледи", казва той. "Докараха ги тук и ги разпитаха. Държаха ги на къса каишка."

Този разрушен град едва започва да разказва своите истории и да разкрива колко жертви са оставили руснаците.

В борова гора в края на града криминалистите продължават да ексхумират човешки останки от повече от 440 гроба. Властите казват, че загиналите са предимно цивилни, но един гроб е съдържал телата на 17 войници, някои с вързани ръце и със следи от мъчения.

Регионалният прокурор казва пред BBC, че руснаците са убили почти всички погребани тук - по един или друг начин - включително чрез стрелба, обстрел или въздушен удар.

Докато работниците от спешната помощ изнасят останките в бяла торба за трупове, Олена Казабехов гледа, хваната между надеждата и страха. Тя е дошла да търси баща си, Петро Василчишин, който е служил в украинския 95-ти въздушнодесантен батальон. Младата жена е просълзена и се обляга на съпруга си Юрий за подкрепа.

"Последното ни телефонно обаждане беше на 17 април", казва той. "На следващия ден те се преместиха на фронтовата линия и много от неговата част изчезнаха. Знаем, че петима са убити. Телата им бяха намерени."

Измъчван от въпроси без отговор, Юрий казва, че почти завиждат на онези, които поне имат останки за погребване.

"Познаваме семейства, които са били в същата ситуация като нас сега, но са намерили телата и са – трудно е да се опише – по-щастливи от нас, защото поне ги намериха."

Досега военните останки, открити в гората, са на войници от различна бригада от тази на тъста му, така че той и Олена може да се наложи да търсят другаде. За други ексхумациите вече дадоха отговори.

Една широко публикувана снимка от мястото на масовия гроб показва разложена ръка със сини и жълти ленти около китката - цветовете на знамето на Украйна. Отдолу едва се виждаше червеникава следа. Според съобщение на Facebook страницата на украинската 93-та механизирана бригада, това са останките на войник на име Сергей Сова. Когато жена му Оксана видяла снимката, разпознала татуировката на китката му.

Сега Изюм е град с дълбоки белези. Във всички посоки има обгорени и очукани сгради. Улиците са до голяма степен безжизнени. Сякаш жителите, преживели обстрела и окупацията, все още се страхуват да излязат.

Малцина се събират на огрян от слънцето площад в центъра на града, за да вземат помощ, която се раздава от задната част на микробус - малки торби с най-необходимото. 25-годишната Даша е сред тях. С нея е и жизнерадостно шестгодишно дете на име Тим. Тя разказва за трудностите от последните месеци, докато той бяга из храстите.

"Готвихме навън", казва тя. "Пожарната кола донесе вода от реката, но нямахме питейна вода. Отидохме да търсим кладенци, за да имаме вода за пиене. Тим се страхуваше да спи сам. Потрепваше и имаше кошмари."

Руснаците може и да ги няма, но тя все още не е сигурна какво й предстои.

"Все още сме уплашени", казва тя. "Не знаем дали ще сме в безопасност в дългосрочен план. Военните действия все още продължават и няма сигурна победа. Надяваме се и се молим за мирно небе и за светло бъдеще за нашите деца."

След като си върна толкова много територия толкова бързо, Украйна сега трябва да я защити. Президентът Зеленски казва, че това не е затишие, а подготовка за предстоящите битки. "Това е подготовка за следващата поредица", казва той, "защото Украйна трябва да бъде свободна, цялата".

Даша има друга фраза за настоящата ситуация. "Тънък е ледът", казва тя.