Тайван научи много от войната в Украйна - време е Европа да навакса

По време на неотдавнашно посещение в Тайван президентът Цай Инг-Уен зададе следния въпрос на делегацията, в която участвах: "Какво научи Европа от нахлуването на Русия в Украйна?"

Тайван е научил много. Но истината е, че Европа все още има да извърви дълъг път.

Честото сравнение между конфликтите в Украйна и Тайван е плашещо, но присъщите различия го правят и страшно. Украйна е международно призната държава, а Тайван не е. Освен това Китай може да се похвали с икономика, която е 10 пъти по-голяма от тази на Русия, пише в коментар за "Политико" *Натали Точи.

Още по-плашещи са сходствата. Подобно на Русия в Украйна, Китайската народна република не крие намерението си да завладее Тайван. Тя изопачи политиката на един Китай в принцип на един Китай - най-вече чрез своите закононарушения в Организацията на обединените нации - и е достатъчно да погледнем събитията в Хонконг от 2019 г. насам, за да разберем какво има предвид Пекин.

Подобно на Украйна, Тайван също изпитва силни чувства към своята либерална демокрация, превръщайки я в основополагащ стълб на националната си идентичност, съпоставена с все по-авторитарния Китай. И също като Украйна, той е готов да се бори за трудно извоюваните свободи, които е извоювал, след като през 1992 г. обърна страницата на десетилетията на бял терор и започна демократичния си път.

Заедно с политическата воля на Китай обаче е и неговата военна мощ. През годините страната постепенно подобрява военния си капацитет и до 2027 г. може да разполага с капацитет за успешно нахлуване и контрол над острова.

Интересно е, че въпреки масовата мобилизация на Русия по границата с Украйна и разузнавателните данни на САЩ за непосредствената заплаха, преди 24 февруари много западни държави - включително самата Украйна - отричаха възможността за руска инвазия. В случая с Тайван обаче е точно обратното. Особено след като посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе миналото лято доведе до многократно нарушаване от страна на Китай на средната линия в Тайванския проток, никой на Запад не отхвърля възможността за война. Всъщност, внушавайки, че войната в Тайван е както неизбежна, така и неминуема, Западът често преувеличава в обратна посока.

На този фон Тайван вече е направил много важни изводи. Тайпе знае, че ако иска да промени сметката на Пекин за разходите и ползите и да възпре инвазия, трябва да действа смело и бързо, за да засили отбраната си.

Тайван трябва да преразгледа военната си доктрина, за да възприеме асиметричната отбрана, да повиши военния си капацитет и да предприеме действия за постигане на пълна отбрана от цялото общество. Той трябва да направи това, като върви по тънка линия, повишавайки залозите във вътрешната си комуникация - особено по отношение на младежта - но без да сее паника сред обществото.

За разлика от Украйна и Полша на прага на страната, Тайван е наясно с факта, че е остров. А това означава, че той трябва да разполага с всичко необходимо, за да се защити, преди Китай да направи първата си крачка - ако това се случи.

Тя трябва също така да намери правилния баланс в стремежа си към международна стратегическа значимост. Тайван трябва да постигне това, като вгради икономиката си - особено полупроводниковата си промишленост - в световните вериги за доставки, като същевременно гарантира, че ключовите технологични компетенции ще останат вкоренени в местната промишлена екосистема. Изправяйки се срещу китайския Голиат, тайванският Давид знае, че сигурността му зависи от това да бъде незаменим за останалата част от света.

И макар че някои европейски държави могат и трябва да направят повече, за да подкрепят и отбраната на Тайван - дори повече, отколкото в случая с Украйна, където САЩ вършат тежката работа - пряката отбранителна подкрепа, която европейците могат да предоставят на Тайван, е незначителна.

И все пак има още много други неща, които те биха могли да направят.

От една страна, това е въздействието на съобщенията. Европа най-накрая започна да приема по-сериозно заплахата от страна на Китай към Тайван, а в съвместното изявление на президента на Съединените щати Джо Байдън и френския президент Еманюел Макрон наскоро изрично се споменават мирът и сигурността в Тайванския проток. Подобни послания трябва да се превърнат в норма сред европейските лидери.

Тъй като Европа се сблъсква с отровата на руската и китайската дезинформация, тя все повече осъзнава и уроците и най-добрите практики, които би могла да сподели с Тайван, който от десетилетия се изправя срещу китайското предизвикателство. Сътрудничеството в областта на дезинформацията следва да се засили.

Освен това, въпреки че Франция, Обединеното кралство, Нидерландия и Германия са плавали и летели през Южнокитайско море, за да гарантират свободата на корабоплаването и прелитането, тези екскурзии остават малко и рядко срещани - и като цяло те не преминават и през Тайванския проток. Те не само трябва да станат по-редовни, но и да включват други държави членки.

Междувременно, въпреки че Европейският съюз започна дискусии с Тайван за двустранно инвестиционно споразумение, тези разговори изглежда не водят до никъде - особено след като блокът спря ратификацията на своето Всеобхватно споразумение за инвестиции с Китай. Независимо дали става въпрос за широко инвестиционно споразумение или за секторни споразумения, икономическите връзки на ЕС с Тайван трябва да бъдат засилени и не бива да стават заложници на все по-обтегнатите отношения с Китай. Надяваме се, че търговската делегация на Европейския парламент в Тайван тази седмица е стъпка в тази посока.

И накрая, ЕС и неговите държави членки биха могли да направят много повече и в ООН, за да се противопоставят активно на изопачаването на политиката на един Китай от страна на Китай.

Някои европейци може да се запитат защо трябва да се мъчат да подкрепят Тайван, като си навличат гнева на Китай. Отговорът е, че трябва да го правят, защото Тайван не само е стратегически важен за Европа - 40 % от европейската търговия преминава през пролива, а ЕС е най-големият инвеститор в Тайван - но преди всичко основният урок, извлечен от войната в Украйна, е, че е много по-евтино да се действа за предотвратяване на войната, отколкото да се справяме с последиците след нейното избухване.

Тайван може да е много по-далеч от Европа, отколкото Украйна, но последиците от война в Азия биха били също толкова опустошителни за континента.

*Натали Точи е директор на Istituto Affari Internazionali, сътрудник по въпросите на бъдещето на Европа в IWM, Виена, и член на управителния съвет на ENI. Новата ѝ книга "Зелена и глобална Европа" вече излезе в издателство Polity.