Брюксел е ангажиран да подкрепя Украйна, но Украйна влиза в дългов капан

Европейските лидери ще предоставят заеми в размер на 18 млрд. евро за Украйна през 2023 г. като инструмент за "поддържане на макрофинансовата стабилност на страната". За председателя на Европейския съвет Шарл Мишел тази помощ показва, че Брюксел е "много ангажиран да подкрепя Украйна, доколкото може".

Въпреки това, докато войната бушува и натискът върху украинската икономика се увеличава, основните икономически принципи - и вековната история - рисуват много по-малко оптимистичен портрет на реалното въздействие на финансовата подкрепа на Европа.

Реалността е такава, че храбрата, бомбардирана и икономически опустошена Украйна се нуждае от споразумение за дълга, за да спечели предстоящия мир. И ако Киев иска да има реалистичен шанс за следвоенно възстановяване, тази сделка трябва да включва значително преструктуриране на дълга и прехвърляне на десетки милиарди евро безвъзмездни средства.

При инфлация от 26%, лихвени проценти от 25% и спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с една трета през 2022 г., Украйна достига границите на съществуващата, конвенционална икономическа политика. Скоро Киев ще трябва да прибегне до печатарската преса, за да финансира ежедневните обществени услуги. И както германците, холандците и други често обичат да напомнят на Европа, това ще доведе до икономическа катастрофа.

Украйна вече е отложила плащанията до 2024 г. по до 20 млрд. евро от дълга си, държан от международни инвеститори. И макар че приблизително 6 млрд. евро, които страната е спестила чрез това действие, са важни, те бледнеят в сравнение с очаквания бюджетен дефицит от около 40 млрд. евро само през 2023 г.

Заемите от ЕС на стойност 18 млрд. евро в крайна сметка ще трябва да бъдат изплатени, като се започне от 2033 г., а натоварването с още дълг - дори и дългосрочен, с практически нулева лихва - намалява потенциала на Украйна за бързо възстановяване от войната. Това е и безсмислен икономически подход, като се има предвид, че Киев вече е спрял плащанията по някои от съществуващите си задължения.

Като цяло стратези описват това като рецепта за бъдеща криза с украинския държавен дълг.

САЩ, от своя страна, правилно са си взели поука от своята икономическа история.

САЩ вече са предоставили над 13 млрд. долара под формата на безвъзмездни средства на Украйна, като през 2023 г. ще бъдат изплатени още 14,5 млрд. долара. И тази помощ на САЩ е в допълнение към десетките милиарди долари, които те изразходват за военна подкрепа.

Брюксел - и Берлин - знаят твърде добре, че именно облекчаването на дълга, предоставено на Германия в края на 40-те години на миналия век, положи основите на следвоенното икономическо чудо в Европа: В крайна сметка това доведе до създаването на просперираща Европейска икономическа общност през 1957 г. Това "вътрешно ядро" на първоначалния план "Маршал" отписва дълговете на Германия след 1933 г. и позволява на Западна Германия да започне работа със съотношение на дълга към БВП под 20% след Лондонското споразумение за дълга от 1953 г. Първоначално замислено като временно споразумение, то беше затвърдено при обединението на Германия през 1990 г. По онова време се разбира, че икономическата криза по време на войната изисква прагматичен и гъвкав политически отговор - точно както е и сега.

Докато продължава да бъде преследван от призраците на Гърция и на Унгария, Европейският съвет едва ли някога ще одобри значим пакет за безвъзмездна помощ и намаляване на дълга на Украйна. В резултат на това дългосрочната финансова устойчивост на страната продължава да бъде застрашена от дисонанса при вземането на решения в ЕС.

В този контекст отделните държави-членки на ЕС, трябва да поемат инициативата за предоставяне на двустранна безвъзмездна помощ на Украйна. Пряката двустранна безвъзмездна помощ за Украйна следва да бъде освободена от самоналожените бюджетни ограничения на еврозоната. Неизползваната помощ на ЕС в страните-членки - от общата селскостопанска политика до Кохезионния фонд - следва да може да бъде изпращана като безвъзмездна финансова помощ за Украйна, ако някоя от страните-членки пожелае това.

Като се имат предвид историята и икономическият ѝ мащаб, Германия е тази, която трябва да поеме инициативата. И ако Берлин не може да преодолее сегашните си фобии, той трябва - най-малкото - да улесни другите страни-членки на ЕС, които искат да следват подхода на САЩ.

Ще дойде време политическите и икономическите реформи да бъдат активно обвързани с бъдещата финансова подкрепа за Украйна - но сега просто не е моментът.

Както ЕС, така и Германия трябва да уповат на собствената си икономическа история или, ако това не стане, да се оттеглят и да оставят САЩ и Великобритания да спасят икономическото бъдеще на Украйна. В противен случай една от най-големите трагедии на тази война може да се окаже разочарованието на Украйна от Европа.

Еоин Дреа, "Политико"