Украйна нервно очаква резултата от изборите в САЩ

Войниците вече бяха вкопани в позициите си югоизточно от Покровск, когато започна руското нападение. През следващите 20 часа около тях падаха десетки бомби, изстреляни от руска територия. Докато украинците бяха принудени да се оттеглят, новомобилизираните руски резерви се нахвърлиха върху позицията им и бързо се окопаха.

"Никога не съм виждал нещо подобно", казва Виталий Миловидов, офицер от украинските въоръжени сили. "Не знам как можем да си върнем тези позиции."

Докато Америка гласува, украинската армия, която толкова много зависи от щедростта на Вашингтон, се изправя пред най-тежките си битки с руската армия досега, губейки територия на изток с най-бързата скорост, откакто самият Киев беше заплашен. Разполагането на хиляди севернокорейски войници внесе нов взривоопасен компонент в конфликта, а Москва е все по-уверена в помощта от чуждестранните си съюзници.

Увеличаващите се удари с дронове по украинските градове намекват за поредната тежка зима, след като преговорите за прекратяване на ударите върху енергийната инфраструктура бяха прекратени, когато украинските сили пресякоха границата на Русия с Курск. Това нахлуване, предприето отчасти за осигуряване на разменна монета в преговорите, които Доналд Тръмп твърди, че ще сложат край на войната за 24 часа, само по себе си е неуспешно, като най-малко една трета от заграбената територия сега е обратно в руски ръце.

Докато светът наблюдава кой ще седне в Овалния кабинет, малко държави са толкова притеснени, колкото Украйна. Вече никой в ​​Украйна не говори за пълна победа над нашествениците.

"Това ще завърши с преговори", казва Миловидов пред The Times.

Попитан за желанието на Москва да разговаря миналата седмица обаче, президентът Зеленски отговори: "Зависи от изборите в Съединените щати".

Ако бъде избрана, Камала Харис се очаква да продължи подкрепата на своя предшественик за Украйна. И все пак ангажиментът на президента Байдън напоследък се оказа недостатъчен в очите на Киев. Пътуването на Зеленски до Вашингтон, въоръжено с така наречения план за победа, включително молба за разрешение да се използват западни ракети с голям обсег за поразяване на цели на руска земя, получи хладна реакция.

Зеленски най-малкото си осигури среща с Тръмп. Първата от пет години насам след неловък разговор в Овалния кабинет, след като беше разкрито телефонно обаждане, в което Тръмп му оказва натиск да разкрие компромати за сделките на Байдън в Украйна. Само миналия месец Тръмп обвини Зеленски, а не Путин, за инвазията, очерняйки украинския лидер като "един от най-великите продажници, които някога съм виждал. Всеки път, когато влезе, ние му даваме 100 милиарда долара. Кой друг е имал толкова пари в историята?".

Миналата седмица обаче Зеленски каза, че Америка е предоставила само малка част от пакета военна помощ от 61 милиарда долара, приет през април, което усложнява способността на Украйна да планира това, което идва след изборите.

В интервю през юли Тръмп даде първата следа за това как ще се опита да сложи край на войната бързо, като каза на Зеленски, че няма да получи нищо повече, освен ако не преговаря, и информира Путин, че Зеленски ще получи каквото иска, освен ако Москва не се съгласи да преговаря. Но нищо не подсказва, че Москва желае да седне на масата за разговори. Миналата седмица Зеленски предупреди Вашингтон какъв е залогът.

"Следващият президент на САЩ може да засили или отслаби подкрепата за Украйна", каза той. "Ако тази подкрепа отслабне, Русия ще завземе повече територия, това ще ни попречи да спечелим тази война. Истинското желание на Съединените щати тази война да бъде прекратена бързо е от решаващо значение. Но териториите на Украйна не подлежат на преговори. Нашата конституция не ни позволява да изоставим нашите законни земи."

В Донецк, където украинските войници се борят с "една от най-мощните руски офанзиви от началото на пълномащабното нахлуване", според главнокомандващия генерал Сирски, те започват да мислят немислимото.

"Все по-често говорим какво ще правим, ако нашите партньори спрат да ни подкрепят", казва един млад войник. "Много от моята част идват от окупираните в момента територии. Не че искаме да дадем територията си. Но става въпрос повече за това, ако нещата станат отчайващи, какво ще правим?"

Той се чуди на глас дали суетата на Тръмп може да се обърне в полза на Украйна, ако той се върне в Белия дом.

"САЩ играят огромна роля в случващото се в Украйна в момента и няма да е преувеличено да се каже, че те ще играят огромна роля за начина, по който ще изглежда светът утре“, казва тя. "Така че наистина се надявам, че който и да стане президент, жителите на САЩ ще имат предвид, че това е техният шанс да определят начина, по който ще изглежда светът за десетилетия напред. Просто се надявам тази идея да надделее над краткосрочните интереси."

Сергей Дибров, журналист, служещ във въоръжените сили, разположени на Курския фронт, е притеснен от непредсказуемостта на Тръмп, въпреки че отбелязва, че Украйна не винаги е процъфтявала с демократ в Белия дом – включително президента Обама, за когото той казва, че "е обърнал гръб", когато Путин завзе Крим. Оръжията, предоставени от администрацията на Байдън, според него, са твърде малко, дошли са твърде късно и са достатъчно, за да го поддържат армията в битката, но не са достатъчно, за да й помогнат да победи.

"Америка не изглежда много силна в света в момента", казва той. "Те не са изпълнили обещанията си на толкова много места. Вижте Афганистан. Те могат да решат да преосмислят външната си политика с други държави."

Украйна може да се наложи да направи същото.

"Трябва да помислим за нови съюзи", казва Дибров, отбелязвайки как Украйна се е превърнала в изпитателна площадка за нов опасен съюз на измамнически сили с пристигането на севернокорейските войски в Курск, около окупирания от Украйна град Суджа, като както и китайски и ирански оръжия в ръцете на Русия. Южна Корея изпраща военен екип за връзка в Киев и активно обмисля доставката на смъртоносна помощ за първи път.

"Южна Корея беше много внимателна в миналото относно подкрепата. Сега това може да се промени", отбелязва Дибров. "Кой би си помислил, че Втората корейска война ще започне не на 38-ия паралел, а в Суджа?".